Estoniya
Изображение

Естония търси промени в селскостопанската политика на ЕС в името на малките ферми

Подобно на всички останали страни членки и Естония очаква сериозни промени в бъдещата Обща европейска селскостопанска политика, които да намалят административните тежести върху фермерите, и да им позволят да са конкурентноспособни на останалите им колеги. В рамките на европейското председателство на страната, на 4 и 5 септември 2017 година в Талин се състоя неофициална среща на министрите на земеделието в Европа.

Домакините представиха своята визия за бъдещето развитие на  европейското земеделие, основано на намаляване на административната тежест, решаване предизвикателствата на пазара, осигуряване на справедливи стандарти на живот и просперитет за фермерите, подпомагане на животновъдните ферми и фокусиране върху  малките ферми. Освен това пред журналисти и гости бяха показани типични естонски храни, като естонските домакини изтъкнаха големите възможности на страната при производството на висококачествена и екологично чиста продукция от плодове.

Ovtse

В  страната към момента има над 16 600 фермери, които обработват 1,03 млн. хектара земи. Делът на животновъдната продукция спрямо зърнопроизводството е 54 към 46%.

40 000 евро за младите фермери в Естония

В Естония определено се забелязва интерес сред младите хора да се занимават със земеделие, споделя 32-годишният Прид, коййто заедно със своето семейство имат малка  овцеферма. Наследил е малката семейна ферма от своя баща, и сега заедно със съпругата си отглеждат около 200  месодайни овце.

Mlad-fermer-Estoniya

Стопанството им е около 50 хектара, като част от пасищата са под аренда. Защитил е проект по местната програма за развитие на селските райони, като 50% от средствата за стопанството са дошли от ЕС. По думите му всеки млад фермер в Естония може да получи до 40 000 евро за старт на малко стопанство. Той е завършил специализирано образование свързано с мениджмънт на овцефермите. Освен от овцете стопанството се издържа и с продажбата на различни вълнени и кожени изделия.

Вино, вдъхновено от историята

Суровия северен климат в Естония не позволява развитието на винопроизводство с мащабите познати в традиционните страни производители още повече че в страната не се отглежда грозде, ето защо произвежданите от Тиина  7 000 литра вино годишно си е крупно количество. „Ако в Естония произвеждаш толкова вино, ти се считаш за голям производител”, споделя Тиина Кулер.

Vino-Estoniya

Малката й винарна, която е първата за производство на вино от горски плодове в Естония е разположена в близост до античния път свързвал Талин и Нарва. Благодарение на съпруга си, който е историк, се впуска в миналото  и разбира, че първите поселения в региона около река Valgeögi, в превод „Бялата река” датират още от края на 13-ти век.

Основната суровина за нейното вино са горските плодове, аронията и ябълките. Почти всичко от прибирането на реколтата през обработката на джибрите бутилирането и поставянето на етикети извършва ръчно в малко цехче, където обработва плодовете. През 2011 година завършва специализирано образование и оттогава е дипломиран сомелиер. Организира курсове и презентации  с дегустация на вина. Не е забравила и първата си професия-журналистиката, като редовно публикува статии за направата на домашни вина. Алкохолното съдържание на нейните вина е около 10%, като ги предлага основно в специализираните магазини на цени между 10 и 20 евро за бутилка.

Aroniya

През последните години в Естония се наблюдава непрекъснато увеличаване на потребителския интерес към виното особено в по-големите градове, където живее население с по-солидни доходи, а на пазара се предлагат голямо разнообразие от марки.. Вносът на вино за последните 10 години се е увеличил от 144 564. хектолитра до 243 361 хектолитра, а годишното потребление на глава от населението се е увеличило двойно- от 7 на 14 литра.

Данни за винената индустрия в Естония

2013/14 2014/15 2015/16
производство 0 0 0
Експорт в хектолитри 40 242 35 464 42 105
Импортв хектолитри 238 856 222 789 243 361
Консумация на глава от населението в литри 14,8 13,9 14,4

Мартин Иванов
журналист на свободна практика,
член на Асоциацията на селскостопанските журналисти в България

Публикацията е осъществена в рамките на пътуване за журналисти от ЕС, организирано от Европейската мрежа на аграрните журналисти (ENAJ).

Ferma Pantalemon1
Изображение

Каква е рецептата за успеха на румънското земеделие

В края на юни благодарение на инициативата на Европейската мрежа на аграрните журналисти (ENAJ) група журналисти от цяла Европа, между които и репортери от Асоциацията на селскостопанските журналисти в България, получихме шанса да се запознаем отвътре с развитието на румънското земеделие – от производство на зърнени и маслодайни култури, на плодове и зеленчуци, до храни и животновъдство.

И понеже за храните на масата ни, продукт на селскостопанска дейност, са необходими не само работна ръка, но и научен потенциал, обиколката ни започна от Университета по агрономия и ветеринарна медицина в Букурещ. Сравненията с което и да са учебно заведение у нас в случая изглеждат неизбежни, защото университетът, освен че се намира в централната част на столицата, е добър пример за това, как се изгражда един модерен кампус от учебни сгради, лаборатории, научни центрове и опитни полета на едно място. Целият комплекс се допълва и от студентските общежития, както се казва на студентите е предоставена възможност да получат всичко на едно, и да мислят единствено как да изграждат своята професионална подготовка.

Аграрен университет

Аграрният университет

В учебното заведение се обучават близо 12 500 студенти в широк спектър от направления – от агрономия и растителна защита, през животновъдни науки и ветеринарна медицина, до биотехнологии и мениджмънт, икономика и инженеринг в развитието на селското стопанство и селските райони. Там бяхме запознати с някои основни факти и тенденции в развитието на румънското земеделие след присъединяването на страната към ЕС.

Малко за земеделието в житницата на Балканите

Страната разполага с 8,3 млн. хектара обработваеми земи. Според данни на румънското аграрно министерство през 2016 година местните фермери са събрали около 8,4 млн. тона пшеница, като средните добиви са достигнали до десет годишен връх от 400 кг/дка. Заради сушата близо 350 ха с царевица са пропаднали през миналата година, като в различните региони загубите са между 30 и 70%.

В резултат на това през 2016 година реколтата в страната е паднала с 5,6% спрямо миналата година-достигайки до 8,87 млн. т. Ето защо през 2017 година се предвижда спад в обработваемите площи с царевица с 4-5%, като стопаните се ориентират към рапица и слънчоглед. Производството на слънчоглед също е отбелязало спад от 1,76 млн. т през 2015 на 1,74 млн. т през 2016 година. Реколтата от рапица е отбелязала 10 годишен връх от 1,26 млн. тона, при средни добиви от 278 кг/дка и засети площи от 455 388 хектара. По данни на статистиката през 2016 година се регистрира увеличение в броя на овцете и козите, и спад в броя на свинете, едрите животни и птиците.

Аналогиите със състоянието на българското селско стопанство доколкото ги има, могат да се търсят в посока фрагментация на стопанствата, липса на достатъчно добра напоителна система, нерешени проблеми със собствеността на земята и използване на стари технологии. Необработваемите площи в страната според статистиката възлизат на 1,3 млн. ха. За разлика от България, където проблемът с обезлюдяването на селата е хроничен, в Румъния над 50% от населението все още живее в селските райони.

Пример за социална отговорност в селските райони

Тъй като земеделието е дейност, концентрирана в селските райони, а вече посочихме, че за разлика от България над 50% от населението в страната живее в селата, нямаше как да не изпитаме възхищение и да не посочим и една компания за пример за социално отговорност в района на Северна Добруджа, където живеят представители на 19 народности, и чийто поминък е свързан с опазването на традиционните вкусове на всеки един от тях.

Румънските домакини не пропуснаха да ни представят компанията Angelo (която също посетихме), специализирана в производството на традиционни хлебни и сладкарски изделия, и даваща възможност за работа на хората от селата край парк Мачин. Собственичката Паула Вайс подкрепя не само служителите си, но и децата им, които са включени в специален състав за местни традиционни песни и танци. Към момента в производството работят 16 души, а други 250 в останалите обекти и магазини, разположени в 6 окръга.

Фермата на д-р Петку

М. Петку

Михай Петку

В близост до столицата Букурещ бе и първата ни спирка една от най известните ферми за крави порода „Холщайн” в Румъния, час от агроиндустриалната компания „Пантелимон” (PANTELIMON AGRICULTURAL AND INDUSTRIAL FACILITY). Посрещна ни д-р Михай Петку, който бърза да се снима с румънските колеги и да ни разкаже повече за фермата. Построена е на мястото на селскостопанското училище в Букурещ, намирало се там до края на миналия век, и може би „учебният процес” тук затова не прекъсва и днес.

В ролята на ученици влизат малки дечица, които в специално обособена част се грижат за козички, съчетавайки играта с удоволствието от грижата за животните в непосредствена близост. Фермата започва работа през далечната 1973 година с 500 крави от породата „Холщайн”, внос от Дания. За времето до 2008 година се оформя като едно от най-елитните места в страната за производството на висококачествени животни от тази порода, и е успяла да продаде над 3 000 крави на различни стопанства в страната.

Ферма Pantalemon

Във ферма „Пантелимон“ малки дечица се грижат за козички, съчетавайки играта с удоволствието от грижата за животните

Днес в нея има над 500 крави с общ млеконадой от над 5 000 тона мляко. Д-р Петку отбягва да даде директен отговор на въпроса ми за това, каква е актуалната изкупна цена на млякото в страната, като казва, че тя е останала непроменена през последните 20 години. Млякото се произвежда съобразно всички стандарти и изисквания на ЕС.

Земеделие с френски привкус

Румъния е известна с топлото си отношение към Франция, а в емисиите по медиите неизменно се следи какво става в страната. Французинът Арно Перейн (Arnaud Perrein) решава да остане в Румъния преди повече от 20 години, като преди това е обиколил цяла Югоизточна Европа в търсене на нов дом. Създава стопанството си край Яломина, като отглежда общо около 4 000 ха площи с зърнени и маслодайни култури, в това число 870 ха пшеница, по 700 ха царевица и соя, 1 000 ха слънчоглед, 230 ха рапица и 300 ха ечемик. Средните добиви през 2016 г.при зърнените култури са между 580кг/дка при пшеницата и 1 400 кг/дка при царевицата, а при маслодайните между 330 и 500 кг/дка.

Арно Перен

Арно Перен

Французинът успява не само да се изгради като престижен земеделски производител, но оглавява и местната браншова организация на производителите на царевица. Към 1 300 хектара от обработваемите му земи се напояват с централни напоителни инсталации. Инвестира в изграждането на модерни зърнохранилища, като разполага 14-клетъчен силоз с капацитет от 12 000 тона царевица. Разработва специална система, позволяваща му да товари бързо зърното на камиони. През миналата година е инвестирал 900 хил. евро в закупуване на специална машина за отводняване на почвата и дренажни тръби.

По отношение на зърнопроизводството използва френско научно ноу-хау, а само за пет години организацията на производителите на царевица се превръща в една от най-влиятелните браншови организации в страната. През миналата година в Букурещ организира първия Европейски конгрес на соргото. Фермата на Арно е пример, за това как се постигат успехи чрез усърдна работа и прилагане на иновации. Така той създава печеливш бизнес с френска изтънченост, съчетавайки западното образование и балканските реалности.

Добре развито зеленчукопроизводство и овощарство край Галац

Дойде време да обърнем внимание с посещение и на двама производители на плодове и зеленчуци в района на Галац. Първата спирка е компанията SIMONGRIG на Петре Григоре Симонгриг, производител на технически култури и зеленчуци. Собственикът ни развежда из големите халета, където са разположени различни пакетажни машини, а полетата със соя и моркови са в непосредствена близост.

SIMONGRIG моркови

Компанията SIMONGRIG на Петре Григоре Симонгриг произвежда и моркови

Технологичният парк впечатлява с голямото разнообразие на техника и прикачен инвентар. Интересен факт е, че производството на различните култури-технически,зърнени и зеленчукови е дизерфицирано. Към момента управляваната от Петре Григоре компания обработва 700 ха земи, като най-голяма икономическа печалба има от зеленчуците. Произвежда картофи, лук,целина, моркови, пащърнак, червено цвекло и др.

Освен соя в стопанството се отглеждат пшеница,ечемик,царевица,слънчоглед, рапица и захарно цвекло. И тук в помощ за постигане на резултатно и интензивно земеделие идват модерните технологии, благодарение на които работната ръка е намалена до минимум. Притежава модерен хладилен склад с капацитет от 2 500 тона зеленчуци и модерно оборудване за опаковане и сортиране, направено по европейски проект през 2008 година. Компанията е притежател и на глобален сертификат, с който се гарантира спазването на най-добрите практики в земеделското производство.

След зеленчуците се разходихме и сред масивите с ябълки и череши на местни производител Богдан Лефтер. Той отглежда насажденията си по биологичен път. Дръвчетата са снабдени с модерна напоителна система, а кампанията по прибиране на отрупаните с гроздове черешови дръвчета бавно започваше. Собственикът се похвали, че в московските магазини килограм череши от неговите градини се продава по 5 долара за килограм. Овошките са разположени на 75 ха.

EUROFRUCT

Ябълковите градини на EUROFRUCT

Богдан Лефтер отглежда още 10 ха лозови масиви и 5 000 кв.м оранжериии за цветя и зеленчуци. Инвестицията е по два европейски проекта и общо възлиза на 1 млн. евро. Освен това техниката е закупил на лизинг. Овошната плантация е създадена още в далечната 2007 година с пари по САПАРД. Най-модерни технологии на отглеждане на плодовете предстои да се внедрят в около 50 ха от овощната градина. Освен череши и ябълки произвежда вишни, кайсии.

Примери за индустриално земеделие

Краи Галац и Браила посетихме и производители на селскостопанска продукция, пример за големи индустриални комплекси. Такива са компаниите Agrimat MATCA и особено AGRICOST. Площите на последната с обем от над 60 хил. ха са разположени на цял остров край Браила. Agrimat е специализирана в дейности в областта на селското стопанство, зооинженерството и лозарство. В нея посетихме животновъдния комплекс, където се отглеждат крави основно оборно.

Агрикост

Масивите на AGRICOST са разположени на остров срещу град Браила

Компанията се е фокусирала върху отглеждането на млечни крави порода „Холщайн”. Фермата е създадена през 1972 г., като още преди промените доставя висококачествен генетичен материал. Общо в нея се отглеждат 1050 глави добитък, от които 600 крави юници. От 2004 година в компанията инвестират в развитието на генетиката с внос на генетичен материал от САЩ и Холандия.

Освен това Agrimat е най-големият производител на зърно в региона на Тулча, а техника от всякакъв калибър видяхме строена като войскова рота пред огромните силози с капацитет от 25 000 тона едновременно, позволяващи приемане на над 1 000 тона зърно дневно. Оборудвани са с лаборатория за анализ на качеството на зърното. Компанията отглежда зърнени и маслодайни култури на площ около 5 000 хектара, като се е фокусирала основно върху рапицата. Представителите и признаха, че са се отказали от производството на соя, тъй като носи високи рискове.

Когато говорим за индустриално производство, не бива да пропускаме и може би най-голямата ферма в Европа AGRICOST, чиито масиви са разположени на остров срещу град Браила. Върху площ от около 60 хил. ха се отглеждат най-важните аграрни култури – пшеница, царевица,соя и слънчоглед, а освен силозите видими отдалеч, компанията разполага и с мощности за балиране и производство на пелети.

Обемът на инвестициите в земеделска техника за 2014 година е впечатляващ -121 млн. евро, а освен това в масивите, които човек не може да обгърне с поглед, се използват 6 напоителни станции с голям капацитет. Посевите се третират с възможно най-модерните средства за растителна защита, като интересен факт е, че например при торенето на пшеницата се използва и вода с цел повишаване съдържанието на протеин. Изпълнителният директор на холдинга Лучиан Буздуган призна пред журналистите, че най-сериозни проблеми има с отводняването на земеделските площи през пролетта, и с напояването през лятото.

За целта са изградени 23 отводнителни станции с 1 386 км отводнителни канали и 10 000 ха затворен дренаж. На полетата се тестват 328 хибриди и продукти. През последната година площите със слънчоглед заемат 6,268 ха, което е 11% от общите обработваеми площи. На други 9,198 ха (17%) се отглежда соя. Площите с царевица заемат 10,019 ха от обработваемите площи или 18%, какъвто е процентът и на площите с ечемик. Най-голям дял от 32% заемат площите с пшеница, които са около 18,029 ха. Средните добиви при пшеницата са от 8 т/ха, ечемик -9 т/ха,слънчоглед – 3,7 т/ха , соя -4 т/ха и царевица – 12 т/ха . През 2016/17 година очакваните добиви от селскостопанска продукция са в размер на 410 000 тона, а през следващата се планира да достигнат до 500 000 тона.

Agricost

AGRICOST е може би най-голямата ферма в Европа

Обрисуваната тук картина на румънското земеделие едва ли може да претендира за пълнота, въпреки че посетените ферми и компании са ситуирани в едни от най-плодородните региони на страната. Въпреки някои проблеми като раздробеността на земята, нерешените въпроси със собствеността, и типично балканската черта – да не искаш да се кооперираш със съседа, нещо за което признаха и в северната ни съседка, земеделието там в някои аспекти може да послужи за пример, как може да изглежда едновременно модерно, иновативно, устойчиво и гарнирано с немалка доза глобално мислене, последното което особено тук май ни липсва най-много, а по-голяма част от фермерите ни не виждат по-далеч от края на нивата.

Освен това прави впечатление, че румънските фермери не са разделени само на зърнопроизводители, животновъди или производители на плодове и зеленчуци, а се опитват да развиват комплексно земеделие, което да им носи по-стабилни доходи от различни видове производства. Примери, от които само можем да научим и взаимстваме като модел на развитие на едно земеделие с балансирано производство на култури, без да се създават изкуствено приоритети, а приоритет да е само стабилното производство, което да носи доходи на производителите и постъпления в хазната.

Мартин Иванов
журналист на свободна практика,
член на Асоциацията на селскостопанските журналисти в България

IMG_7618
Изображение

Маргарита Тодорова отглежда с хъс и енергия овце под селекционен контрол в село Рашково

Китното село Рашково край Ботевград е приютило ферма за отглеждане на овце и кози, която си е поставила нелеката задача да запази автентичната порода овце „Западностаропланинска”. Фермата беше посетена от група журналисти в рамките на пътуване по проекта „За Балкана и хората“, целящо да запознае представителите на медиите с това, какви грижи се полагат за опазването на традиционните български породи.„Отглеждаме около 500 овце майки, 300 кози майки и близо 30 разплодника”, казва Маргарита Тодорова пред журналисти, които посетиха стопанството й в рамките на пътуване по проекта „За Балкана и хората“. То има за цел да ги запознае с грижите, които се полагат за опазването на традиционните български породи.

Маргарита признава не без гордост, че е най-добрата зоотехничка сред агрономите. Занимава се с животновъдство от 12 години насам. Фермата започнала дейността си през 2004 година с близо 150 овце, а към момента близо 70% от животните се намират под селекционен контрол. Селекционната политика се извършва в сътрудничество със специалистите от ИАСРЖ.

Овцете от породата „Западностаропланинска ” се характеризират основно с добрите си месодайни качества, и дават по-малко мляко, а синтетичната популация е с между 80 и 90 литра млеконадой. Овцете от Романовската порода се отглеждат заради плодовитостта им, като 80% от животните раждат по две агнета.

Маргарита Тодорова ферма Рашково

Освен споменатата автохтонна порода, във фермата се отглеждат „Романовска” и синтетична популация, а при козите – „Бяла българска млечна” . „Отглеждаме кози само от две години, и сме се спрели основно на тази порода, тъй като смятаме, че много добре се адаптира за нашите условия. Все пак се намираме на 600 метра надморска височина, и условията не са толкова благоприятни за козите”, продължава Маргарита.

Проблемите за нея са обичайно срещаните в повечето животновъдни ферми, и са свързани с трудното намиране на качествена работна ръка. „Земеделието е труден отрасъл, изискващ заетостта да е 24 часа 365 дни в годината. Хората не искат да се занимават със земеделие”, обяснява фермерката.
Маргарита Тодорова ферма Рашково

Безрезултатни са останали опитите й да намери кадри от специализираното училище в град Мездра, и с тревога признава, че едва преди дни е успяла да окомплектова персонала на фермата. Животните се отглеждат оборно-пасищно, като се изкарват на свежа паша в момента, в който се стопи снега. Пасищата се поддържат и подобряват постоянно.

За подпомагане се заявяват около 2 000 декара наети и собствени пасища. Производството е биологично сертифицирано. Млякото се продава на мандра, а след приключване на договора се преработва в собствена минимандричка, докато животните се реализират основно на вътрешния пазар. Произвеждат за собствени нужди овес, тритикале, царевица и ечемик.

Сред проблемите при отглеждането на животни под селекционен контрол според Маргарита Тодорова е и липсата на достатъчно финансиране. Към момента у нас такова се получава само за овце и кози майки, докато липсва подпомагане за разплодници и шилета. Тодорова даде пример с Румъния, където фермерите се стимулират да отглеждат стада под селекционен контрол дори със субсидии за новородените агнета под една година.

Мартин Иванов
журналист на свободна практика,
член на Асоциацията на селскостопанските журналисти в България

Людмила Господинова, основател и главен редактор на сп. "Агроном"
Изображение

Агро, кино, арт – купон преди Рождество Христово

Купон, както си могат само агрожурналистите, се развихри в ресторант „Гамбринус“ до земеделското министерство в София. Малко преди Рождество Христово. Оказа се, че новинарите от този ресор са така издържливи, както темите, по които пишат. Хляб и вино! Всички дойдоха с грейнали физиономии, философски приемайки яките трусове в медийния сектор и готови за нови победи.

Никой от колегите, въпреки че беше преживял или лична драма, или с професията, не само не си беше позволил да клюмне нос, ами беше тръгнал да доразвива уменията си.

Арт и чужди езици

Установихме, че агросекторът в медиите силно е залитнал по арта и чуждите езици, фотографията и киното. Ами, трябва да оцеляваме, чукнахме чашите за първата наздравица.

Диана Ванчева, Валентина Спасова и Веселина Миланова

Някои не бяха съгласни с децибелите на музиката, но който можеше , викаше! На снимката: Диана Ванчева, Валентина Спасова, Веселина Миланова и Ванчева – младша (отляво надясно)

Всеки ден земята и природата показват, че за да оцелееш, трябва да промениш нещо в себе си, един през друг си заразказвахме кой от какво хоби е бил пленен и как ще го приложи в пряката си работа.

Шведски, бреййй

Първа Надежда Бочева от Инвестор.БГ си призна, че вече разбира шведски, а може и да го говори. Браво, Наде! Тя ни изненада и с хубави снимки, след като заляга дълго над курсовете по фотография.
Маргото Кожухарова от Агро ТВ пък обяви, че новата й любов са конете и че вече близо година е наясно с всички елитни породи. Хм, доста изискано.

Екатерина Терзиева, председател на УС на АСЖБ

За силен силен арт уклон в агроресора споделят Маргарита Кожухарова, Екатерина Терзиева и Надежда Бочева (отляво надясно)

Въобще се оказа, че артът е пуснал дълбоки корени сред земеделските журналисти.

Натюрморт с ананас

Катето Терзиева, собственик на Агроновините, освен по професионалната конна езда, се е запалила и по рисуването и всяка вечер след работа размахва четки и прави натюрморти! Последният бил с ананас и вино! Ей от този ананас се появи идеята за нов проект. Пленер по живопис и фотография за пишещите в агросектора. Който не може, ще прорисува. Ха, така!

АСЖБ, Асоциация на селскостопанските журналисти в България

Някои от жените в Асоциацията на селскостопанските журналисти в България (отдясно наляво) – Людмила Господинова, Надежда Бочева, Екатерина Терзиева, Светлана Трифоновска, Маргарита Кожухарова

Светлана Трифоновска, главен редактор на Агроновините, призна, че е преоткрила любовта си към киното и филмовите сценарий и ходи на курсове. Леле-мале.

Петър Лазов

Петър Лазов кавалерства на Татяна Василева – някога пиар на аграрния министър Венцислав Върбанов, сега председател на Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ)

Но това не е всичко. Маргарита Димитрова от в. „Стопанин” пък е потънала изцяло в декоративно плетиво, редом с дописките.

Мама мия, Неапол

Диана Ванчева от „Български фермер” и Катето Стоилова, главен редактор на Синор.БГ, тръгнали да изучават вкусовете на Неапол. Фурията Ванчева дори излязла от ролята си на кулинарен наблюдател и консуматор и успешно менажирала спасителни дейности на една пицария в Страната на Ботуша по време на проливен дъжд. Мамма мия!

Светлана Трифоновска, главен редактор на електронното издание Агроновините

Светлана Трифоновска, главен редактор на електронното издание Агроновините (в средата), заедно с Елена Иванова от в. „Монитор“, Петър Лазов, ПР на Института по агростратегии и иновации, и Виктор Павлов, мениджър на Нива БГ (отляво надясно)

Италианците били не само сащисани, но и очаровани от такава пъргава българка. А тя за награда им съобщила тайната на шопската салата!

Е, мъжете по правило винаги са по-кротки и докато жените говорят, те похапват сладко. Така и Мартин Радев от пресцентъра на БАБХ. Докато дамите се тръшкаха с новите си увлечения, той изцяло се довери на сетивата си и обяви, че пържолата от ресторанта е брилянтна. Горещо ще препоръчам кухнята на „Гамбринус“, потри ръце с доволна усмивка Мартин. Да, като го знаем какъв буквоед на тема хигиена е, оценката си струва!

Иначе си имаме и бабчета, млади и пъргави. Маргото Димитрова, Весето Миланова от БНР и Лили Мирчева от „Гласът на фермера”. Е първата и последната не дойдоха, поради силна семейна ангажираност.

Нови, нови лица

Но за сметка на това към коледния купон се присъединиха нови колеги. Единият е Петър Лазов, ПР на Института за агростратегии и иновации на Светлана Боянова. Известен още като Петьофи, именно той се впусна във вихъра на организацията с истинска страст на ПР. И успя да събере в един ден на едно място и в един час толкова много народ.

Екатерина Терзиева, която е и председател на Асоциацията на селскостопанските журналисти в България, достойно отчете колегите от Южна България на софийски терен. 

Виктор Павлов, мениджър на Нива БГ, също дойде за първи път и дълго се тюхкаше, че заради работа е пропускал тези веселби. Е, Викторе, и Господ го е казал: шест дена работи, на седмия… нали разбра?…:)

Най-спонтанна от всички беше Людмила Господинова , основател и главен редактор на сп. „Агроном“. Тя дойде, пийна, хапна, смя се от сърце, разцелува всички, дошли и недошли, и си тръгна.

Старата гвардия

За чаша вино намина и Красимира Кунчева, която дълги години работеше в пресцентъра на МЗХ, а сега в Народното събрание, и отлетя по други задачки. Към купона се включи и Христина Богова, която като бивш Протокол номер 1 в МЗХ оцени подобаващо обстановката в „Гамбринус“ като подходяща за случая. С тях дойде да види старите нови колеги от ресора и Татяна Василева, пиар от времето на бившия министър на земеделието Венцислав Върбанов.

На празничната маса бе и Валентина Спасова от Агро ТВ, която цяла България познава от „Бразди“ по БНТ. Тя обаче единствена не бе съгласна с децибелите на музиката, които не позволиха философски разговори. Но, който можеше, викаше!

А, не се съмнявайте, че събитието беше отразявано в детайли и в клюкарника Фейсбук. Вдигаха се наздравици на живо и онлайн с колегите, които не бяха смогнали да дойдат.

Караоке

Кой, познайте, остана до зори на караоке? Елена Иванова от в. „Телеграф” и някои други млади специалисти в ресора. И понеже те са били последни, никой не знае пели ли са, или не са. Но докато бяхме очевидци, това не се случи.

Е, на следващия купон, колеги!
Всички заедно ще пеем!

На водещата снимка – Людмила Господинова : Колеги, обичам ви! 

ferna_mlqko1

ENAJ събра журналисти от цяла Европа в Айнтховен

Европейската мрежа на аграрните журналисти ENAJ събра колеги от цяла Европа на среща в Айнтховен, като в рамките на посещението ни бяха отразени и някои съпътстващи неформалната среща на аграрните министри от ЕС събития. Сред тях бе изложението за храни „Храната на бъдещето-бъдещето на храната”, където изложители от цяла Холандия представяха иновативни технологии и методи за оползотворяване на храните. То бе открито от европейския комисар Фил Хоган, а на него дойдоха и някои от министрите на земеделието от страните членки на ЕС.
ferma_zarno4
Мартин Иванов

Мартин Иванов
журналист на свободна практика,
член на Асоциацията на селскостопанските журналисти в България

IMG_8981
Изображение

Комисарят по земеделие Фил Хоган: Достъпът до нови пазари е основен приоритет за мен!

„Фермерите не са рецидивисти, а достойни и трудолюбиви хора, и затова аз предложих нова, по-справедлива система от санкции за грешките, както и системата „жълт картон“

Добре дошли този следобед в Брюксел! Европейските земеделски журналисти са главните проводници на информация за нашите фермери на основните проблеми и тенденции, засягащи храните и селското стопанство в Европа и извън нея. С тези думи комисарят по земеделие Фил Хоуган приветства агрожурналистите от целия Европейски съюз, участващи в традиционната годишна Ag-Press среща, която се проведе в Брюксел. Комисарят Хоуган говори с изключителна топлота и любов за фермерите, за ОСП, за пазарите, опростяването на озеленяването на ОСП. „На фермерите не можем да гледаме като на рецидивисти, които искат да измамят хазната на ЕС, напротив това са достойни и трудолюбиви хора, които изхранват семействата си с достоен труд”, подчерта той. Затова нашата цел е ОСП да се опрости, както и фермерите да бъдат улеснени при подаване на документите за субсидии. Хоуган подчерта, че неговата основна цел е търсенето на нови пазари за продукцията на европейските производители на храни.

Китайският пазар за храни замества руския за ЕС

Комисарят визира положителни новини в търговията. След лек спад през октомври 2015 г., износът на продукти на хранително-вкусовата промишленост в ЕС от ноември 2015 отново се качват и са достигнали 10,9 милиарда €. По този начин се надвишава стойността на предходните години за същия месец с около 500 милиона €. Износът на европейски храни за трети страни се е увеличил с 5,7% в стойност в сравнение със същия предишен период, каза той.

Зеленчуци, цитруси, пшеница и живи животни

Според него експортът към САЩ и Китай, който сега е втората най-важната дестинация за износ на ЕС, като по този начин замества Русия, Саудитска Арабия, Турция и Южна Корея, особено се е увеличил в последните 12 месеца. Най-големите увеличения в месечни стойности са за зеленчуците, цитрусови плодове, пшеницата и за живи животни. От друга страна, месечни стойности на износа слязоха надолу, по-специално за виното и за спиртните напитки. През ноември 2015 г. вносът на храни към ЕС се запазва на 9,5 млрд €, на същото ниво като през октомври 2015 г. Същият е вносът на тропически и други плодове, както и зърнени храни, различни от пшеница, докато този на кюспе и цитрусовите плодове е спаднал. Търговското салдо за всички селскостопански и хранителни продукти от ЕС през ноември 2015 показа излишък в износа на около 1,3 милиарда €. Като се добавят предстоящото възобновяване на американския пазар за ябълки и круши и разширяването на възможностите за европейските износители на ябълки в Индия, може да се каже, че това е положителен старт на годината от страната на експорта. Смятам да продължа да карам в тази посока с „дипломатическа офанзива“ и през 2016 г., обеща Хоуган.

Край на стреса и безпокойството за фермерите

Аз предложих нова, по-справедлива система от санкции за грешките на земеделските производители, както и система „жълт картон“ за първите във времето грешки. И това надявам се, ще сложи край на стреса и безпокойство, които много трудолюбиви селскостопански семейства чувстват при попълване на подробни форми за кандидатстване за субсидии, представи новата идея комисарят по земеделие. Опростяване на ОСП за трудолюбиви фермери в Европа е абсолютен приоритет за мен, още от първият ми работен ден тук. Фермерските семейства на територията на ЕС често се чувстват като „уловени в капан от страна на властите, когато става въпрос за заявления за подпомагане, каза той.

Жълт картон

Хоуган обясни, че именно поради тази причина, той е предложил нова, по-справедлива система от санкции за грешки, както и система „жълт картон“ за първите грешки във времето. Това трябва да се надяваме, че ще сложи край на стреса и безпокойството за хората, които попълват заявленията.

Допълнително опростяване пък ще даде възможност за предварителни проверки на заявления за помощ, които да бъдат извършени от властите преди заявлението да е официално затворено. Така грешките ще бъдат намалени, тъй като земеделските производители ще се съдейства активно техните документи да са точни. По този начин, земеделските производители ще получават само помощта, на която те имат право – нито повече, нито по-малко. Това е честна игра за земеделските производители и също толкова важно, честна игра за данъкоплатците – по-малко грешки се равняват на по-малък риск за правилното финансово управление на ОСП.

Светлана Трифоновска
Пратеник на АСЖБ в Брюксел

IMG_0113-(1)
Изображение

Светлана Боянова откри в Пловдив първия си регионален консултантски център

Бившият заместник-министър на земеделието и храните от първия кабинет на Бойко Борисов Светлана Боянова откри в Пловдив регионален офис. В него ще се предоставят комплексни услуги и консултации в сферата на земеделието, хранително-вкусовата промишленост и селските райони.

„Избрах в Пловдив да бъде първият ми извънстоличен консултантски офис, защото регионът има голям потенциал. Тук са развити всички сектори на земеделието – производството на плодове, зеленчуци, на етерично-маслени и лекарствени култури, преработвателната и консервна промишленост. Тук мога да развия както моята дейност, така и да обърна внимание на големия брой земеделски стопанства в района на Пловдив, Пазарджик, Хасково и Стара Загора“, посочи Светлана Боянова. Тя подчерта, че целта й е да даде комплексна услуга и да помогне за целия бизнес на земеделските стопани. „При нас представителите на агробизнеса ще могат да получат не само компетентна информация по мерките на Програмата за развитие на селските райони и помощ за подготовка на проекти, но и за директните плащания, за акциза, за данъчното облагане и т.н.“, коментира бившият заместник-министър. Тя увери, че амбицията й е да съдейства и за реализацията на продукцията на фермерите.

Светлана Боянова представи своя екип от Института за агростратегии и иновации, както и експертът, който ще работи с клиенти в Пловдив и региона.

Събитието уважиха областният управител на Пловдив Здравко Димитров, почетният консул на Италия Джузепе Ди Франческо, деканът на Агрономическия факултет в Аграрния университет доц. Божин Божинов, официалният представител на веригата от болници и здравни системи „ACIBADEM“ д-р Гюрай Ходжев, известни земеделски производители и представители на бизнеса.

Екатерина Кючукова, говорител на РИОСВ-Пловдив, зам.-председател на УС на Асоциацията на селскостопанските журналисти в България

1

България представя традиционни продукти на Зелената седмица в Берлин

БЕРЛИН. България се представя с атрактивен щанд на световното изложение за храни Зелена седмица в Берлин. Българският павилион изглежда като възрожденска къща, а посетителите спират често заради музиката и хората на ансамбъл Българе.  Представяме продукти като кисело мляко, сирене, трапезна розова вода, лютеница и кьопоолу, локум, вина, ликьор от роза, кисело мляко, мастика и ракия. Представени са и традиционните сурово-сушени колбаси като филе Елена, Панагюрска луканка, роле Трапезица и кайсерован врат Тракия.
2
През април се очаква агроминистерството да организира щандове с български продукти в големите търговски вериги, съобщи зам.-министърът на земеделието Васил Грудев. В конференцията съпътстваща изложението участват около 70 агроминистри от цял свят. Общо изложителите са 1 660 от 65 страни.
3
Тази година основната страна партньор на изложението е   Мароко – това е първата африканска държава, която влиза в подобна роля. Земеделските производители от Мароко представят местни храни и продукти – зехтин, арганово масло, шафран, фурми, ядки, леща, кускус, вода от дестилиран портокалов цвят, която се използва за ароматизирането на храни и напитки, масло от розмарин – използвано в козметиката и с терапевтични цели, розова вода, смокини, каперси и млечни продукти от камилско мляко.
5
Основни теми на съпътстващата изложението конференция са изхранването на градовете, тъй като там в следващите десетилетия ще бъде концентрирано 70%от световното население и ликвидирането на глада. Експерти обсъждат и значението на градското земеделие – градини, оранжерии и кошери в урбанизираните територии.
1И отбелязват, че то има значение не толкова като източник на хранителни продукти, а по-скоро културна роля и е част от екологичното възпитание тъй като нагледно показва какво означава хората да произвеждат и да купуват местни продукти. Също така запазва традициите на хората, които идват от селски райони в големите градове.
При това производство трябва да се отчетат и рисковете – например замърсяването на градовете заради индустриалното производство.
4
Близо до сградата, в която бе открито изложението през 2014 г., са настанени стотици бежанци, което показва как кризата с мигрантите стана част от ежедневния живот в Германия, каза по време на откриването на изложението Йоахим Руквилд, президент на Асоциацията на фермерите в Германия.

Автор: Надежда Бочева
Член на Асоциацията на селскосопанските журналисти в България, специален пратеник в Берлин

52698723-4577-422d-818f-b1da637c4a3f
Изображение

Greenaccord, Риети: Безпрецедентно увеличение на въглеродния двуокис за 2014 г.

52698723-4577-422d-818f-b1da637c4a3fСпоред анализа на световни икономисти нова етика на финансиране може да спаси климата на Земята. А тя е чрез финансиране в по-устойчива икономика и премахване на 5.3 трилиона долара субсидиране за изкопаеми горива. За тази цел инвеститорите трябва да бъдат убедени да финансират само устойчиви предприятия. Според тях активното гражданство може да управлява този процес, чрез „гласуване с портфейла.“
Това бе оповостено по време на традиционния дванадесети Greenaccord International Media форум за опазването на природата, който се състоя в италианския град Риети в театър Веспасиан от 18 до 21 ноември. Събитието бе на високо международно ниво, с присъствието на научни светила в областта на климата и екологията, както и 100 журналисти от цял свят. Двама души представляваха Асоциация на селскостопанските журналистите в България /АСЖБ/.

Форумът се състоя няколко дни преди сор21 Париж, а целта е да допринесе за дебата по въпроса за изменението на климата. Организирано е от неправителствената организация Greenaccord, чиято цел е да повиши осведомеността относно опазването на природата.

Форумът бе подкрен Светия престол, министерствата на околната среда и външните работи на Италия и е под патронажа на Президента на Републиката.

Как да се насърчи по-устойчива икономика?

Активиране на данъчните политики, възнаграждение на тези, които имат добродетелно корпоративно поведение, насърчаване на механизмите на „активна гражданска позиция“, обясниха учените. Принципът на фирмата, която максимизира печалбата и, която поставя интересите на акционерите над всичко и всички, трябва да се смени с принципа на социалната и екологична отговорност, според тях.

Светлана Трифоновска, специален пратеник в Риети на Асоциацията на селскостопанските журналисти в България

SAMSUNG CAMERA PICTURES
Изображение

Джеф Верхаарен: Радвам се, че българските агрожурналисти са толкова активни и задружни

Джеф Верхаарен е президент на Европейската мрежа на селскостопанските журналисти от 2011 г. Той е SAMSUNG CAMERA PICTURESот Белгия и е дългогодишен агрожурналист. В България бе за първата си среща с най- младата организация в мрежата „Асоциация на селскостопанските журналисти в България”, която е сформирана тази година с председател Екатерина Терзиева.

– Г-н, Верхаарен, защо сте тук?

В България съм като президент на Европейската мрежа на селскостопанските журналисти, за първата ми среща с най- младата асоциация в мрежата, в която членуват колеги от 22 страни, на българските селскостопански журналисти с председател Екатерина Терзиева, която се създаде по- рано тази година. За това съм особено щастлив да видя толкова ентусиазирани и задружни колеги, защото аз самият съм дългогодишен агрожурналист.

– Какво знаете за българско земеделие, господин Верхаарен?

България е най – известна с розите, розовата вода. Също така, България е водеща в областта на ферментационната индустрия – имам предвид компанията Биовет. Също така, във вашата страна е и белгийската компания Екофос груп с уникални иновации в света на фосфатите, както и с производството им…

– Белгийското земеделие през вашия поглед?

О, Белгия бих казал, че прилича на един град…защото е много малка, и поради тази причина е принудена да развива интензивно земеделие. В страната са развити секторите –плодове и зеленчуци, млечната индустрия, говедовъдството, свиневъдство. Ето по какво Белгия се различава от България, която има развито зърнопроизводство, а в същото време няма така добре развито животновъдство. Да, наистина млечната индустрия вече не е така подкрепена в ЕС, вече важат правилата на свободния пазар, но в крайна сметка, всички сектори на земеделието рано или късно ще станат подвластни на свободния пазар…

– Има ли силни браншови обединения в агросектора в Белгия?

О, да, при нас кооперативите играят много съществена роля, особено когато това се отнася за продажба на агропродукцията. Маркетинговите кооперации са тези, които договорят цените с рителите.

– Вие сте един от журналистите, които много пишат за соята. Какви са основните проблеми?

Соята е изключително важна суровина както за човешката храна, така и за фуражите. Въобще нуждата от протеини за храна на животните е един от първостепенните проблеми в Общността. В момента ЕС е зависима от вноса на соя преди всичко от Аржентина, Бразилия и САЩ и затова ние търсим различни алтернативи на този внос, включително и рециклиране на хранителни отпадъци, които да са източник на протеини за храната на животните. За съжаление соята, която се отглежда в Европа не е достатъчна, като количество и като добиви. Нашата соя не е достатъчно защитена от вноса, и може би предстоят промени в законодателството. По принцип най- гоемите производители на соя са Италия, Хърватия, Сърбия, района на Дунав, на Балканите и затова България би могла да стане сериозен производител на тази толкова важна култура земеделска култура.От друга страна се оказва, че европейската соя не е конкурентна, защото излиза, че е по- евтина тази, която идва през Океана, отколкото тази, която трябва да се транспортира от делтата на Дунав до вътрешността на континента. Ще трябва добре да се помисли и за водния транспорт.

Светлана Трифоновска, зам.-главен редактор на сп. „Агрозона“, член на Асоциацията на селскостопанските журналисти в България