1

България представя традиционни продукти на Зелената седмица в Берлин

БЕРЛИН. България се представя с атрактивен щанд на световното изложение за храни Зелена седмица в Берлин. Българският павилион изглежда като възрожденска къща, а посетителите спират често заради музиката и хората на ансамбъл Българе.  Представяме продукти като кисело мляко, сирене, трапезна розова вода, лютеница и кьопоолу, локум, вина, ликьор от роза, кисело мляко, мастика и ракия. Представени са и традиционните сурово-сушени колбаси като филе Елена, Панагюрска луканка, роле Трапезица и кайсерован врат Тракия.
2
През април се очаква агроминистерството да организира щандове с български продукти в големите търговски вериги, съобщи зам.-министърът на земеделието Васил Грудев. В конференцията съпътстваща изложението участват около 70 агроминистри от цял свят. Общо изложителите са 1 660 от 65 страни.
3
Тази година основната страна партньор на изложението е   Мароко – това е първата африканска държава, която влиза в подобна роля. Земеделските производители от Мароко представят местни храни и продукти – зехтин, арганово масло, шафран, фурми, ядки, леща, кускус, вода от дестилиран портокалов цвят, която се използва за ароматизирането на храни и напитки, масло от розмарин – използвано в козметиката и с терапевтични цели, розова вода, смокини, каперси и млечни продукти от камилско мляко.
5
Основни теми на съпътстващата изложението конференция са изхранването на градовете, тъй като там в следващите десетилетия ще бъде концентрирано 70%от световното население и ликвидирането на глада. Експерти обсъждат и значението на градското земеделие – градини, оранжерии и кошери в урбанизираните територии.
1И отбелязват, че то има значение не толкова като източник на хранителни продукти, а по-скоро културна роля и е част от екологичното възпитание тъй като нагледно показва какво означава хората да произвеждат и да купуват местни продукти. Също така запазва традициите на хората, които идват от селски райони в големите градове.
При това производство трябва да се отчетат и рисковете – например замърсяването на градовете заради индустриалното производство.
4
Близо до сградата, в която бе открито изложението през 2014 г., са настанени стотици бежанци, което показва как кризата с мигрантите стана част от ежедневния живот в Германия, каза по време на откриването на изложението Йоахим Руквилд, президент на Асоциацията на фермерите в Германия.

Автор: Надежда Бочева
Член на Асоциацията на селскосопанските журналисти в България, специален пратеник в Берлин

52698723-4577-422d-818f-b1da637c4a3f
Изображение

Greenaccord, Риети: Безпрецедентно увеличение на въглеродния двуокис за 2014 г.

52698723-4577-422d-818f-b1da637c4a3fСпоред анализа на световни икономисти нова етика на финансиране може да спаси климата на Земята. А тя е чрез финансиране в по-устойчива икономика и премахване на 5.3 трилиона долара субсидиране за изкопаеми горива. За тази цел инвеститорите трябва да бъдат убедени да финансират само устойчиви предприятия. Според тях активното гражданство може да управлява този процес, чрез „гласуване с портфейла.“
Това бе оповостено по време на традиционния дванадесети Greenaccord International Media форум за опазването на природата, който се състоя в италианския град Риети в театър Веспасиан от 18 до 21 ноември. Събитието бе на високо международно ниво, с присъствието на научни светила в областта на климата и екологията, както и 100 журналисти от цял свят. Двама души представляваха Асоциация на селскостопанските журналистите в България /АСЖБ/.

Форумът се състоя няколко дни преди сор21 Париж, а целта е да допринесе за дебата по въпроса за изменението на климата. Организирано е от неправителствената организация Greenaccord, чиято цел е да повиши осведомеността относно опазването на природата.

Форумът бе подкрен Светия престол, министерствата на околната среда и външните работи на Италия и е под патронажа на Президента на Републиката.

Как да се насърчи по-устойчива икономика?

Активиране на данъчните политики, възнаграждение на тези, които имат добродетелно корпоративно поведение, насърчаване на механизмите на „активна гражданска позиция“, обясниха учените. Принципът на фирмата, която максимизира печалбата и, която поставя интересите на акционерите над всичко и всички, трябва да се смени с принципа на социалната и екологична отговорност, според тях.

Светлана Трифоновска, специален пратеник в Риети на Асоциацията на селскостопанските журналисти в България

SAMSUNG CAMERA PICTURES
Изображение

Джеф Верхаарен: Радвам се, че българските агрожурналисти са толкова активни и задружни

Джеф Верхаарен е президент на Европейската мрежа на селскостопанските журналисти от 2011 г. Той е SAMSUNG CAMERA PICTURESот Белгия и е дългогодишен агрожурналист. В България бе за първата си среща с най- младата организация в мрежата „Асоциация на селскостопанските журналисти в България”, която е сформирана тази година с председател Екатерина Терзиева.

– Г-н, Верхаарен, защо сте тук?

В България съм като президент на Европейската мрежа на селскостопанските журналисти, за първата ми среща с най- младата асоциация в мрежата, в която членуват колеги от 22 страни, на българските селскостопански журналисти с председател Екатерина Терзиева, която се създаде по- рано тази година. За това съм особено щастлив да видя толкова ентусиазирани и задружни колеги, защото аз самият съм дългогодишен агрожурналист.

– Какво знаете за българско земеделие, господин Верхаарен?

България е най – известна с розите, розовата вода. Също така, България е водеща в областта на ферментационната индустрия – имам предвид компанията Биовет. Също така, във вашата страна е и белгийската компания Екофос груп с уникални иновации в света на фосфатите, както и с производството им…

– Белгийското земеделие през вашия поглед?

О, Белгия бих казал, че прилича на един град…защото е много малка, и поради тази причина е принудена да развива интензивно земеделие. В страната са развити секторите –плодове и зеленчуци, млечната индустрия, говедовъдството, свиневъдство. Ето по какво Белгия се различава от България, която има развито зърнопроизводство, а в същото време няма така добре развито животновъдство. Да, наистина млечната индустрия вече не е така подкрепена в ЕС, вече важат правилата на свободния пазар, но в крайна сметка, всички сектори на земеделието рано или късно ще станат подвластни на свободния пазар…

– Има ли силни браншови обединения в агросектора в Белгия?

О, да, при нас кооперативите играят много съществена роля, особено когато това се отнася за продажба на агропродукцията. Маркетинговите кооперации са тези, които договорят цените с рителите.

– Вие сте един от журналистите, които много пишат за соята. Какви са основните проблеми?

Соята е изключително важна суровина както за човешката храна, така и за фуражите. Въобще нуждата от протеини за храна на животните е един от първостепенните проблеми в Общността. В момента ЕС е зависима от вноса на соя преди всичко от Аржентина, Бразилия и САЩ и затова ние търсим различни алтернативи на този внос, включително и рециклиране на хранителни отпадъци, които да са източник на протеини за храната на животните. За съжаление соята, която се отглежда в Европа не е достатъчна, като количество и като добиви. Нашата соя не е достатъчно защитена от вноса, и може би предстоят промени в законодателството. По принцип най- гоемите производители на соя са Италия, Хърватия, Сърбия, района на Дунав, на Балканите и затова България би могла да стане сериозен производител на тази толкова важна култура земеделска култура.От друга страна се оказва, че европейската соя не е конкурентна, защото излиза, че е по- евтина тази, която идва през Океана, отколкото тази, която трябва да се транспортира от делтата на Дунав до вътрешността на континента. Ще трябва добре да се помисли и за водния транспорт.

Светлана Трифоновска, зам.-главен редактор на сп. „Агрозона“, член на Асоциацията на селскостопанските журналисти в България

АСЖБ на посещение в завода на белгийската компания „Алифос“ в Девня

Членове на Асоциацията на селскостопанските журналисти в България посетиха на 2 октомври завода на белгийската компания „Екофос груп“ („Ecophos Group“) край Девня.  Предприятието е на дъщерната фирма „Алифос България“, която се занимава с производството на фосфорни добавки за животински фуражи.

„Екофос груп“ изгражда у нас световен демонстрационен център за технология за добив на фосфати чрез дъщерното си дружество „Технофос“ („Technophos“), съобщиха от компанията. Инвестицията е 7,5 милиона евро, като проектът предвижда центърът да заработи през юли 2016 г.

Асоциация на селскостопанските журналисти в България, АСЖБ

С нарастването на световното население нуждата от храни ще расте, посочи пред членовете на АСЖБ Крис ван Дам, директор „Бизнес развитие и проекти“ в „Екофос“.

„Екофос груп“ вече има собствен завод в Девня с капацитет 100 000 тона на година. Мястото е избрано заради добрата инфраструктура, логистика и близостта до Пристанище Варна. В новия център ще бъде демонстрирана технология, по която се извлича фосфор от различни видове скали – с високо и с ниско фосфорно съдържание. Целта е чуждите инвеститори да предлагат не само фосфорни добавки за фуражната индустрия, но и да продават технологията за извличане на фосфор, която единствени притежават в света.

Белгийската бизнесгрупа притежава патент върху нея, а автор на изобретението е Мохамед Таким, който основава „Екофос“ преди 19 г. В разработването на технологията са вложени над 35 милиона евро. Тя позволява фосфор да се добива от нискокалорични скали с 5% съдържание на фосфорни съединения, докато при традиционната технология е необходима висококалорична скала със съдържание на фосфор над 30 на сто, обясни Крис ван Дам, директор „Бизнес развитие и проекти“ в „Екофос“.

Асоциация на селскостопанските журналисти в България, АСЖБ

Джон Гъстин, главен оперативен директор на „Алифос“, Галя Николова, главен оперативен директор на „Алифос България“, Венета Димитрова, главен оперативен директор на „Технофос“ и Крис ван Дам, директор „Бизнес развитие и проекти“ в „Екофос“ (отляво надясно) пред бъдещия демонстрационен център

Ако сега основно суровината се добива в страни като Мароко, САЩ, Бразилия, Китай, Казахстан и Близкия Изток, с новата технология картата се променя драстично, тъй като потенциални находища на нискокалорични фосфатни скали има в много повече страни по света.

В момента 85-86% от фосфатната индустрия е концентрирана в производството на минерални торове, останалите 14-15% са разпределени в производството на фуражни добавки и фосфорна киселина.

С нарастването на световното население, което от 6,8 милиарда сега към 2050 г. се очаква да стигне до 11 милиарда, нуждата от храни ще расте, посочи Крис ван Дам. По тази причина трябва да се увеличи и производството на животински и растителни продукти. Това от своя страна налага ръст в производството на фуражи и торове, а световните запаси от фосфор, който се влага в тези производства, са ограничени и след 100 г. се очаква да бъдат изчерпени. Затова технологията, която предлагаме, е с голям икономически и екологичен ефект, подчерта Крис ван Дам. Тя е чиста, тъй като отпадъчният продукт гипс се използва при производството на гипсокартон.

Асоциация на селскостопанските журналисти в България, АСЖБ

„Екофос“ притежава още няколко патента за производство на висококачествени фосфати от различни източници. Една от най-модерните технологии е за извличане на фосфор при преработката на утайките от пречиствателните станции. Добитата суровина се влага в производството на минерални торове.

В момента в завода ни в Девня произвеждаме три типа фосфатни продукти, а в базата ни в Ротердам – шест, съобщи Джон Гъстин, главен оперативен директор на „Алифос“ („Aliphos“), част от „Екофос Груп“. В процес на изграждане е фабрика в Дюнкерк, Франция, където ще се произвежда нов фосфатен продукт DCP-дехидрат. Работи се и по два нови проекта в Индия и Северна Африка, допълни Джон Гъстин.

АСЖБ Асоциация на селскостопанските журналисти в България

Членовете на АСЖБ посетиха завода на „Биовет“ АД в Разград

Членовете на Асоциацията на селскостопанските журналисти в България посетиха на 2 октомври завода на „Биовет“ АД в Разград и се срещнаха с ръководството на компанията. Теменуга Газова, управител на „Биовет“ АД – клон Разград, и оперативният директор Добромир Филипов представиха дружеството. Общата площ, на която е разположен „Биовет“ – клон Разград, е 900 000 кв. м. Състои се от производствени площадки, складове, пречиствателни станции. На територията на завода има ферментационни мощности – 4 производствени цеха с капацитет 3130 m3, мощности за химическо пречистване – 3 производствени цеха, мощности за химически синтез – цех за полусинтетични активни вещества, мощност за производство на стерилни продукти.

АСЖБ Асоциация на селскостопанските журналисти в България

Общата площ, на която е разположен „Биовет“ – клон Разград, е 900 000 кв. м.

Всяка година инвестираме средно над 10 милиона евро в нови производствени мощности, подобряване условията на труд, в обогатяване на продуктовата гама, коментира управителят на „Биовет“ АД – клон Разград Теменуга Газдова. Инвестициите в продуктовото портфолио са насочени в нови антикокцидийни продукти (Monimax®/ Monicox®, Monensin Cattle), нови ветеринарномедицински продукти (Parofor®, Pigfen®, Amphen®); ваксини – Huveguard® Start, Huveguard® Plus, Advent®.

„Биовет“ планира да започне и производство на ваксини за хуманната или ветеринарната медицина. Засега всичко е в много ранна фаза, подчерта Теменуга Газдова. Тя обясни, че компанията се стреми да отговаря на нуждите на пазара, а най-добре е тя да ги изпреварва. Производството на ваксини може да става кампанийно, а машините в завода могат да произвеждат продукти и за хуманната, и за ветеринарната медицина.

„Биовет“, чийто мажоритарен собственик е „Хювефарма“, произвежда в заводите си в Разград и Пещера хуманни и ветеринарни субстанции. В завода в Ботевград се правят ензими и пробиотици, а в производствените бази в Линкълн и Сейнт Луис, САЩ, съответно се произвеждат ваксини и готови форми.

АСЖБ Асоциация на селскостопанските журналисти в България

Журналистите от АСЖБ посетиха завода на „Биовет“ в Разград

Фирмата произвежда субстанции за ветеринарната и хуманната медицина, ензими, фуражни добавки, съставки за козметичната индустрия и продукти за хранителни добавки. Продуктите на „Биовет“ се предлагат в 96 държави чрез „Хювефарма“, като делът от общия пазар на лекарства (отделно от ваксините) в България е около 30%. Над 90 на сто от продукцията е предназначена за износ.

През последните няколко години са направени сериозни инвестиции – в периода 2009-2012 г. е открит нов завод в Разград, како и дъщерни дружества в Индия и Бразилия. През 2013-2014 г. компанията придобива в световен мащаб OptiPhos® портфолио от Enzyvia LLC, както и и Viridus Animal Health LLC – ADVENT® vaccine. Тази година купи фабриката ANC Nutrition – Турция, която произвежда и търгува с препарати за ветеринарната медицина. Турската фирма е дългогодишен дистрибутор на „Хювефарма“ за Турция, а целта на сделката е да се доразработи бързо развиващият се пазар за производство на птици и преживни животни в югоизточната ни съседка.

В откритото през 2012 г. разширение на завода в Разград бяха инвестирани 30 млн. евро. Така ферментационният капацитет на „Биовет“ бе увеличен с 20 на сто. Работи се с най-ново поколение автоматизирани производствени съоръжения в синхрон с последните GMP и FDA стандарти. През 2014 влезе в експлоатация ново съоръжение за производство на стерилни продукти на територията на „Биовет“ – Разград. Планират се още нововъведения и модернизация на производството, реновации и разширяване на ферментационния капацитет и складовите помещения.

Нова уникална концепция за апликация на ензими е разработена от отдела за научна и развойна дейност на „Хювефарма“ – инстантно водоразтворими ензими с марките Optiphos® и Hostazym X® чрез иновативната концепция за пречистване и формулиране. Huvematic® е специално разработена машина, която превръща високо концентрираните ензими от прах в течни ензими на мястото, където ще се употребяват и при поискване. Машината използва специално разработените високо концентрирани инстантни водоразтворими ензими на прах Hostazym® X WSP и OptiPhos® WSP, което замества досегашните IBC контейнери за течни ензими.

Ползите от това са, че няма нужда да се заменят повече IBC контейнери за течни ензими, спестяват се разходи за труд, не се заема складова площ с празни контейнери, което осигурява повече място във фуражния завод; не се налага използването на повдигащи мотокари, отпада работата и разходът по празните контейнери; няма загуби от разливания, теч и риск от зараза при заменянето на контейнерите.

„Хювефарма“ е разработила и свой калкулатор за ветеринарно дозиране – инструмент за всички операционни системи, предназначен да изчисли коректната доза на базата на телесно тегло или дозата на активно вещество в мг/телесно тегло. Той е приложим за всеки медикаментозен премикс, водоразтворими ветеринарномедицински продукти в производството на птици и свине, без значение от концентрацията на продукта.

По-късно журналистите от АСЖБ посетиха спортния комплекс и стадиона на ФК „Лудогорец“.
Асоциация на селскостопанските журналисти в България

Джеф Верхаарен, президент на ENAJ: Радвам се, че българските агрожурналисти са толкова активни и задружни

Щастлив съм да видя толкова ентусиазирани и задружни колеги в България, още повече, че Асоциацията на селскостопанските журналисти в България е най-младата организация в Европа. Това заяви пред членовете на АСЖБ Джеф Вехаарен, президент на European Network of Agricultural Journalists (ENAJ), който бе специален гост на годишното общо събрание на Асоциацията в периода 1-3 октомври 2015 г.

Асоциация на селскостопанските журналисти в България, АСЖБ

Годишно събрание на АСЖБ

Това е първата ми среща с най- младата асоциация в мрежата ENAJ, в която членуват журналистически асоциации, гилдии и организации от 22 страни в Европа, допълни Джеф Верхаарен.

Асоциация на селскостопанските журналисти в България, АСЖБ

Президентът на ENAJ Джеф Верхаарен лично приветства членовете на АСЖБ

Годишното общо събрание на Асоциацията на селскостопанските журналисти в България се проведе в хотел „Берлин Голдън Бийч“ в кк „Златни пясъци“.

Асоциация на селскостопанските журналисти в България, АСЖБ

Годишното събрание на АСЖБ се проведе в хотел „Берлин“

През трите дни на годишната среща аграрните репортери разговаряха за дейността на организацията, обсъждаха бъдещи проекти, посетиха заводите на „Биовет“ АД в Разград и на „Алифос България“ в Девня, разгледаха стадиона и спортния комплекс на ФК „Лудогорец“, видяха как изоставена детска градина в село Падина може да се превърне в елегантния ресторант „Вила Марциана“, който привлича в селището любители на гурмето и кулинарния туризъм.

Асоциация на селскостопанските журналисти в България, АСЖБ

Изоставена детска градина в с. Падина се е превърнала в изискан ресторант за гурмани

През третия ден в програмата бе включено посещение и презентация на винарска изба „Варна“, където технологът Тихомир Трифонов представи бели и червени вина и розета, произведени в шатото.

Асоциация на селскостопанските журналисти в България, АСЖБ

Членове на АСЖБ във винарска изба „Варна“

Първа годишна среща на членовете си организира АСЖБ

ligoЧленовете на Асоциацията на селскостопанските журналисти в България ще се съберат на първата си годишна среща следващия месец. Тя ще се проведе в кк „Златни пясъци“ край Варна на 1, 2 и 3 октомври.

Ненко Станев

Ненко Станев

През първия ден е планирано събрание на членовете, на което Управителният съвет ще представи свършената работа от основаването на Асоциацията досега. Журналистът Ненко Станев, кореспондент на в. „24 часа“ от Кърджали и член на АСЖБ, ще представи сайта на Асоциацията – www.asjb.bg, за чието създаване има съществен принос.

Детелина Динева

Детелина Динева

Най-младият член на АСЖБ – Детелина Динева, студентка в Университета по хранителни технологии – Пловдив, ще разкаже за своето участие в пътуването за млади журналисти „Общата селскостопанска политика и организациите на производители“ в Брюксел от 2 до 4 март тази година. Тя бе номинирана за участие от АСЖБ по покана на DG „AGRI“ на Европейската комисия, заедно с още 14 млади репортери от страните членки на Европейския съюз.

През втория ден на срещата са планирани посещения на членовете на АСЖБ във водещи предприятия от аграрния сектор в района на Варна.

Джеф Верхаарен

Джеф Верхаарен

Програмата през третия ден предвижда презентация на винения потенциал на България от експерти в Националната лозаро-винарска камара и посещение на винарска изба, изградена с помощта на европейски и национални програми.

Специален гост на годишната среща на АСЖБ ще бъде председателят на European Network of Agricultural Journalists ENAJ (Европейската мрежа на аграрните журналисти) Джеф Верхаарен.

ENAJ
Изображение

АСЖБ бе приета за член на Европейската мрежа на селскостопанските журналисти

ENAJ

АСЖБ бе приета за пълноправен член на ENAJ

Асоциацията на селскостопанските журналисти в България бе приета за пълноправен член на European Network of Agricultural Journalists ENAJ (Европейската мрежа на селскостопанските журналисти) по време на Годишната асамблея на гилдиите и асоциациите под шапката на ENAJ в Брюксел, Белгия.

ENAJ

Асоциацията на селскостопанските журналисти в България бе приета за член на ENAJ

Това стана на 28 януари 2015 г. с единодушно гласуване. АСЖБ бе представлявана на годишната среща в Брюксел от Екатерина Терзиева и Спас Кузов от Управителния съвет на АСЖБ.

В срещата участваха представители на управляващия комитет на ENAJ, на асоциациите и гилдиите на аграрните журналисти от страните в Европа, представители на Дирекция „AGRI“ в Европейската комисия – Джеф Верхаарен (Белгия), председател на ENAJ, Деймиън О’Райли (Ирландия), секретар на ENAJ, Ейдриън Бел (Великобритания), експерт комуникации в ENAJ.

ENAJВ годишната асамблея участваха още Татяна Коп (Словения), Ерик Масен (Франция), Катарина Зойзар (Германия), Ханс Сиймес (Холандия), Гудрун Андреасон (Дания), Хесус Лопез (Испания), Горан Бейнрауч (Хърватия), Ливиу Гордеа (Румъния), Улрика Холмстром (DG Agri) и журналисти от Чехия, Швейцария, Белгия, Холандия, Италия, Испания, Норвегия, Словения, Швеция, Гърция, Австрия, Германия, Унгария, Ирландия.

ENAJ

Част от управляващия комитет на ENAJ, начело с председателя Джеф Верхаарен (в средата)

По време на годишната асамблея на ENAJ, заедно с България за член на Европейската мрежа на селскостопанските журналисти бе приета и Швейцария.