Според анализа на световни икономисти нова етика на финансиране може да спаси климата на Земята. А тя е чрез финансиране в по-устойчива икономика и премахване на 5.3 трилиона долара субсидиране за изкопаеми горива. За тази цел инвеститорите трябва да бъдат убедени да финансират само устойчиви предприятия. Според тях активното гражданство може да управлява този процес, чрез „гласуване с портфейла.“
Това бе оповостено по време на традиционния дванадесети Greenaccord International Media форум за опазването на природата, който се състоя в италианския град Риети в театър Веспасиан от 18 до 21 ноември. Събитието бе на високо международно ниво, с присъствието на научни светила в областта на климата и екологията, както и 100 журналисти от цял свят. Двама души представляваха Асоциация на селскостопанските журналистите в България /АСЖБ/.

Форумът се състоя няколко дни преди сор21 Париж, а целта е да допринесе за дебата по въпроса за изменението на климата. Организирано е от неправителствената организация Greenaccord, чиято цел е да повиши осведомеността относно опазването на природата.

Форумът бе подкрен Светия престол, министерствата на околната среда и външните работи на Италия и е под патронажа на Президента на Републиката.

Как да се насърчи по-устойчива икономика?

Активиране на данъчните политики, възнаграждение на тези, които имат добродетелно корпоративно поведение, насърчаване на механизмите на „активна гражданска позиция“, обясниха учените. Принципът на фирмата, която максимизира печалбата и, която поставя интересите на акционерите над всичко и всички, трябва да се смени с принципа на социалната и екологична отговорност, според тях.

Светлана Трифоновска, специален пратеник в Риети на Асоциацията на селскостопанските журналисти в България

Джеф Верхаарен е президент на Европейската мрежа на селскостопанските журналисти от 2011 г. Той е от Белгия и е дългогодишен агрожурналист. В България бе за първата си среща с най- младата организация в мрежата „Асоциация на селскостопанските журналисти в България”, която е сформирана тази година с председател Екатерина Терзиева.

– Г-н, Верхаарен, защо сте тук?

В България съм като президент на Европейската мрежа на селскостопанските журналисти, за първата ми среща с най- младата асоциация в мрежата, в която членуват колеги от 22 страни, на българските селскостопански журналисти с председател Екатерина Терзиева, която се създаде по- рано тази година. За това съм особено щастлив да видя толкова ентусиазирани и задружни колеги, защото аз самият съм дългогодишен агрожурналист.

– Какво знаете за българско земеделие, господин Верхаарен?

България е най – известна с розите, розовата вода. Също така, България е водеща в областта на ферментационната индустрия – имам предвид компанията Биовет. Също така, във вашата страна е и белгийската компания Екофос груп с уникални иновации в света на фосфатите, както и с производството им…

– Белгийското земеделие през вашия поглед?

О, Белгия бих казал, че прилича на един град…защото е много малка, и поради тази причина е принудена да развива интензивно земеделие. В страната са развити секторите –плодове и зеленчуци, млечната индустрия, говедовъдството, свиневъдство. Ето по какво Белгия се различава от България, която има развито зърнопроизводство, а в същото време няма така добре развито животновъдство. Да, наистина млечната индустрия вече не е така подкрепена в ЕС, вече важат правилата на свободния пазар, но в крайна сметка, всички сектори на земеделието рано или късно ще станат подвластни на свободния пазар…

– Има ли силни браншови обединения в агросектора в Белгия?

О, да, при нас кооперативите играят много съществена роля, особено когато това се отнася за продажба на агропродукцията. Маркетинговите кооперации са тези, които договорят цените с рителите.

– Вие сте един от журналистите, които много пишат за соята. Какви са основните проблеми?

Соята е изключително важна суровина както за човешката храна, така и за фуражите. Въобще нуждата от протеини за храна на животните е един от първостепенните проблеми в Общността. В момента ЕС е зависима от вноса на соя преди всичко от Аржентина, Бразилия и САЩ и затова ние търсим различни алтернативи на този внос, включително и рециклиране на хранителни отпадъци, които да са източник на протеини за храната на животните. За съжаление соята, която се отглежда в Европа не е достатъчна, като количество и като добиви. Нашата соя не е достатъчно защитена от вноса, и може би предстоят промени в законодателството. По принцип най- гоемите производители на соя са Италия, Хърватия, Сърбия, района на Дунав, на Балканите и затова България би могла да стане сериозен производител на тази толкова важна култура земеделска култура.От друга страна се оказва, че европейската соя не е конкурентна, защото излиза, че е по- евтина тази, която идва през Океана, отколкото тази, която трябва да се транспортира от делтата на Дунав до вътрешността на континента. Ще трябва добре да се помисли и за водния транспорт.

Светлана Трифоновска, зам.-главен редактор на сп. „Агрозона“, член на Асоциацията на селскостопанските журналисти в България