Подобно на всички останали страни членки и Естония очаква сериозни промени в бъдещата Обща европейска селскостопанска политика, които да намалят административните тежести върху фермерите, и да им позволят да са конкурентноспособни на останалите им колеги. В рамките на европейското председателство на страната, на 4 и 5 септември 2017 година в Талин се състоя неофициална среща на министрите на земеделието в Европа.

Домакините представиха своята визия за бъдещето развитие на  европейското земеделие, основано на намаляване на административната тежест, решаване предизвикателствата на пазара, осигуряване на справедливи стандарти на живот и просперитет за фермерите, подпомагане на животновъдните ферми и фокусиране върху  малките ферми. Освен това пред журналисти и гости бяха показани типични естонски храни, като естонските домакини изтъкнаха големите възможности на страната при производството на висококачествена и екологично чиста продукция от плодове.

В  страната към момента има над 16 600 фермери, които обработват 1,03 млн. хектара земи. Делът на животновъдната продукция спрямо зърнопроизводството е 54 към 46%.

40 000 евро за младите фермери в Естония

В Естония определено се забелязва интерес сред младите хора да се занимават със земеделие, споделя 32-годишният Прид, коййто заедно със своето семейство имат малка  овцеферма. Наследил е малката семейна ферма от своя баща, и сега заедно със съпругата си отглеждат около 200  месодайни овце.

Стопанството им е около 50 хектара, като част от пасищата са под аренда. Защитил е проект по местната програма за развитие на селските райони, като 50% от средствата за стопанството са дошли от ЕС. По думите му всеки млад фермер в Естония може да получи до 40 000 евро за старт на малко стопанство. Той е завършил специализирано образование свързано с мениджмънт на овцефермите. Освен от овцете стопанството се издържа и с продажбата на различни вълнени и кожени изделия.

Вино, вдъхновено от историята

Суровия северен климат в Естония не позволява развитието на винопроизводство с мащабите познати в традиционните страни производители още повече че в страната не се отглежда грозде, ето защо произвежданите от Тиина  7 000 литра вино годишно си е крупно количество. „Ако в Естония произвеждаш толкова вино, ти се считаш за голям производител”, споделя Тиина Кулер.

Малката й винарна, която е първата за производство на вино от горски плодове в Естония е разположена в близост до античния път свързвал Талин и Нарва. Благодарение на съпруга си, който е историк, се впуска в миналото  и разбира, че първите поселения в региона около река Valgeögi, в превод „Бялата река” датират още от края на 13-ти век.

Основната суровина за нейното вино са горските плодове, аронията и ябълките. Почти всичко от прибирането на реколтата през обработката на джибрите бутилирането и поставянето на етикети извършва ръчно в малко цехче, където обработва плодовете. През 2011 година завършва специализирано образование и оттогава е дипломиран сомелиер. Организира курсове и презентации  с дегустация на вина. Не е забравила и първата си професия-журналистиката, като редовно публикува статии за направата на домашни вина. Алкохолното съдържание на нейните вина е около 10%, като ги предлага основно в специализираните магазини на цени между 10 и 20 евро за бутилка.

През последните години в Естония се наблюдава непрекъснато увеличаване на потребителския интерес към виното особено в по-големите градове, където живее население с по-солидни доходи, а на пазара се предлагат голямо разнообразие от марки.. Вносът на вино за последните 10 години се е увеличил от 144 564. хектолитра до 243 361 хектолитра, а годишното потребление на глава от населението се е увеличило двойно- от 7 на 14 литра.

Данни за винената индустрия в Естония

Мартин Иванов
журналист на свободна практика,
член на Асоциацията на селскостопанските журналисти в България

Публикацията е осъществена в рамките на пътуване за журналисти от ЕС, организирано от Европейската мрежа на аграрните журналисти (ENAJ).