Китното село Рашково край Ботевград е приютило ферма за отглеждане на овце и кози, която си е поставила нелеката задача да запази автентичната порода овце „Западностаропланинска”. Фермата беше посетена от група журналисти в рамките на пътуване по проекта „За Балкана и хората“, целящо да запознае представителите на медиите с това, какви грижи се полагат за опазването на традиционните български породи.„Отглеждаме около 500 овце майки, 300 кози майки и близо 30 разплодника”, казва Маргарита Тодорова пред журналисти, които посетиха стопанството й в рамките на пътуване по проекта „За Балкана и хората“. То има за цел да ги запознае с грижите, които се полагат за опазването на традиционните български породи.
Маргарита признава не без гордост, че е най-добрата зоотехничка сред агрономите. Занимава се с животновъдство от 12 години насам. Фермата започнала дейността си през 2004 година с близо 150 овце, а към момента близо 70% от животните се намират под селекционен контрол. Селекционната политика се извършва в сътрудничество със специалистите от ИАСРЖ.
Овцете от породата „Западностаропланинска ” се характеризират основно с добрите си месодайни качества, и дават по-малко мляко, а синтетичната популация е с между 80 и 90 литра млеконадой. Овцете от Романовската порода се отглеждат заради плодовитостта им, като 80% от животните раждат по две агнета.
Освен споменатата автохтонна порода, във фермата се отглеждат „Романовска” и синтетична популация, а при козите – „Бяла българска млечна” . „Отглеждаме кози само от две години, и сме се спрели основно на тази порода, тъй като смятаме, че много добре се адаптира за нашите условия. Все пак се намираме на 600 метра надморска височина, и условията не са толкова благоприятни за козите”, продължава Маргарита.
Проблемите за нея са обичайно срещаните в повечето животновъдни ферми, и са свързани с трудното намиране на качествена работна ръка. „Земеделието е труден отрасъл, изискващ заетостта да е 24 часа 365 дни в годината. Хората не искат да се занимават със земеделие”, обяснява фермерката.
Безрезултатни са останали опитите й да намери кадри от специализираното училище в град Мездра, и с тревога признава, че едва преди дни е успяла да окомплектова персонала на фермата. Животните се отглеждат оборно-пасищно, като се изкарват на свежа паша в момента, в който се стопи снега. Пасищата се поддържат и подобряват постоянно.
За подпомагане се заявяват около 2 000 декара наети и собствени пасища. Производството е биологично сертифицирано. Млякото се продава на мандра, а след приключване на договора се преработва в собствена минимандричка, докато животните се реализират основно на вътрешния пазар. Произвеждат за собствени нужди овес, тритикале, царевица и ечемик.
Сред проблемите при отглеждането на животни под селекционен контрол според Маргарита Тодорова е и липсата на достатъчно финансиране. Към момента у нас такова се получава само за овце и кози майки, докато липсва подпомагане за разплодници и шилета. Тодорова даде пример с Румъния, където фермерите се стимулират да отглеждат стада под селекционен контрол дори със субсидии за новородените агнета под една година.
Мартин Иванов
журналист на свободна практика,
член на Асоциацията на селскостопанските журналисти в България