В края на юни благодарение на инициативата на Европейската мрежа на аграрните журналисти (ENAJ) група журналисти от цяла Европа, между които и репортери от Асоциацията на селскостопанските журналисти в България, получихме шанса да се запознаем отвътре с развитието на румънското земеделие – от производство на зърнени и маслодайни култури, на плодове и зеленчуци, до храни и животновъдство.

И понеже за храните на масата ни, продукт на селскостопанска дейност, са необходими не само работна ръка, но и научен потенциал, обиколката ни започна от Университета по агрономия и ветеринарна медицина в Букурещ. Сравненията с което и да са учебно заведение у нас в случая изглеждат неизбежни, защото университетът, освен че се намира в централната част на столицата, е добър пример за това, как се изгражда един модерен кампус от учебни сгради, лаборатории, научни центрове и опитни полета на едно място. Целият комплекс се допълва и от студентските общежития, както се казва на студентите е предоставена възможност да получат всичко на едно, и да мислят единствено как да изграждат своята професионална подготовка.

В учебното заведение се обучават близо 12 500 студенти в широк спектър от направления – от агрономия и растителна защита, през животновъдни науки и ветеринарна медицина, до биотехнологии и мениджмънт, икономика и инженеринг в развитието на селското стопанство и селските райони. Там бяхме запознати с някои основни факти и тенденции в развитието на румънското земеделие след присъединяването на страната към ЕС.

Малко за земеделието в житницата на Балканите

Страната разполага с 8,3 млн. хектара обработваеми земи. Според данни на румънското аграрно министерство през 2016 година местните фермери са събрали около 8,4 млн. тона пшеница, като средните добиви са достигнали до десет годишен връх от 400 кг/дка. Заради сушата близо 350 ха с царевица са пропаднали през миналата година, като в различните региони загубите са между 30 и 70%.

В резултат на това през 2016 година реколтата в страната е паднала с 5,6% спрямо миналата година-достигайки до 8,87 млн. т. Ето защо през 2017 година се предвижда спад в обработваемите площи с царевица с 4-5%, като стопаните се ориентират към рапица и слънчоглед. Производството на слънчоглед също е отбелязало спад от 1,76 млн. т през 2015 на 1,74 млн. т през 2016 година. Реколтата от рапица е отбелязала 10 годишен връх от 1,26 млн. тона, при средни добиви от 278 кг/дка и засети площи от 455 388 хектара. По данни на статистиката през 2016 година се регистрира увеличение в броя на овцете и козите, и спад в броя на свинете, едрите животни и птиците.

Аналогиите със състоянието на българското селско стопанство доколкото ги има, могат да се търсят в посока фрагментация на стопанствата, липса на достатъчно добра напоителна система, нерешени проблеми със собствеността на земята и използване на стари технологии. Необработваемите площи в страната според статистиката възлизат на 1,3 млн. ха. За разлика от България, където проблемът с обезлюдяването на селата е хроничен, в Румъния над 50% от населението все още живее в селските райони.

Пример за социална отговорност в селските райони

Тъй като земеделието е дейност, концентрирана в селските райони, а вече посочихме, че за разлика от България над 50% от населението в страната живее в селата, нямаше как да не изпитаме възхищение и да не посочим и една компания за пример за социално отговорност в района на Северна Добруджа, където живеят представители на 19 народности, и чийто поминък е свързан с опазването на традиционните вкусове на всеки един от тях.

Румънските домакини не пропуснаха да ни представят компанията Angelo (която също посетихме), специализирана в производството на традиционни хлебни и сладкарски изделия, и даваща възможност за работа на хората от селата край парк Мачин. Собственичката Паула Вайс подкрепя не само служителите си, но и децата им, които са включени в специален състав за местни традиционни песни и танци. Към момента в производството работят 16 души, а други 250 в останалите обекти и магазини, разположени в 6 окръга.

Фермата на д-р Петку

В близост до столицата Букурещ бе и първата ни спирка една от най известните ферми за крави порода „Холщайн” в Румъния, час от агроиндустриалната компания „Пантелимон” (PANTELIMON AGRICULTURAL AND INDUSTRIAL FACILITY). Посрещна ни д-р Михай Петку, който бърза да се снима с румънските колеги и да ни разкаже повече за фермата. Построена е на мястото на селскостопанското училище в Букурещ, намирало се там до края на миналия век, и може би „учебният процес” тук затова не прекъсва и днес.

В ролята на ученици влизат малки дечица, които в специално обособена част се грижат за козички, съчетавайки играта с удоволствието от грижата за животните в непосредствена близост. Фермата започва работа през далечната 1973 година с 500 крави от породата „Холщайн”, внос от Дания. За времето до 2008 година се оформя като едно от най-елитните места в страната за производството на висококачествени животни от тази порода, и е успяла да продаде над 3 000 крави на различни стопанства в страната.

Днес в нея има над 500 крави с общ млеконадой от над 5 000 тона мляко. Д-р Петку отбягва да даде директен отговор на въпроса ми за това, каква е актуалната изкупна цена на млякото в страната, като казва, че тя е останала непроменена през последните 20 години. Млякото се произвежда съобразно всички стандарти и изисквания на ЕС.

Земеделие с френски привкус

Румъния е известна с топлото си отношение към Франция, а в емисиите по медиите неизменно се следи какво става в страната. Французинът Арно Перейн (Arnaud Perrein) решава да остане в Румъния преди повече от 20 години, като преди това е обиколил цяла Югоизточна Европа в търсене на нов дом. Създава стопанството си край Яломина, като отглежда общо около 4 000 ха площи с зърнени и маслодайни култури, в това число 870 ха пшеница, по 700 ха царевица и соя, 1 000 ха слънчоглед, 230 ха рапица и 300 ха ечемик. Средните добиви през 2016 г.при зърнените култури са между 580кг/дка при пшеницата и 1 400 кг/дка при царевицата, а при маслодайните между 330 и 500 кг/дка.

Французинът успява не само да се изгради като престижен земеделски производител, но оглавява и местната браншова организация на производителите на царевица. Към 1 300 хектара от обработваемите му земи се напояват с централни напоителни инсталации. Инвестира в изграждането на модерни зърнохранилища, като разполага 14-клетъчен силоз с капацитет от 12 000 тона царевица. Разработва специална система, позволяваща му да товари бързо зърното на камиони. През миналата година е инвестирал 900 хил. евро в закупуване на специална машина за отводняване на почвата и дренажни тръби.

По отношение на зърнопроизводството използва френско научно ноу-хау, а само за пет години организацията на производителите на царевица се превръща в една от най-влиятелните браншови организации в страната. През миналата година в Букурещ организира първия Европейски конгрес на соргото. Фермата на Арно е пример, за това как се постигат успехи чрез усърдна работа и прилагане на иновации. Така той създава печеливш бизнес с френска изтънченост, съчетавайки западното образование и балканските реалности.

Добре развито зеленчукопроизводство и овощарство край Галац

Дойде време да обърнем внимание с посещение и на двама производители на плодове и зеленчуци в района на Галац. Първата спирка е компанията SIMONGRIG на Петре Григоре Симонгриг, производител на технически култури и зеленчуци. Собственикът ни развежда из големите халета, където са разположени различни пакетажни машини, а полетата със соя и моркови са в непосредствена близост.

Технологичният парк впечатлява с голямото разнообразие на техника и прикачен инвентар. Интересен факт е, че производството на различните култури-технически,зърнени и зеленчукови е дизерфицирано. Към момента управляваната от Петре Григоре компания обработва 700 ха земи, като най-голяма икономическа печалба има от зеленчуците. Произвежда картофи, лук,целина, моркови, пащърнак, червено цвекло и др.

Освен соя в стопанството се отглеждат пшеница,ечемик,царевица,слънчоглед, рапица и захарно цвекло. И тук в помощ за постигане на резултатно и интензивно земеделие идват модерните технологии, благодарение на които работната ръка е намалена до минимум. Притежава модерен хладилен склад с капацитет от 2 500 тона зеленчуци и модерно оборудване за опаковане и сортиране, направено по европейски проект през 2008 година. Компанията е притежател и на глобален сертификат, с който се гарантира спазването на най-добрите практики в земеделското производство.

След зеленчуците се разходихме и сред масивите с ябълки и череши на местни производител Богдан Лефтер. Той отглежда насажденията си по биологичен път. Дръвчетата са снабдени с модерна напоителна система, а кампанията по прибиране на отрупаните с гроздове черешови дръвчета бавно започваше. Собственикът се похвали, че в московските магазини килограм череши от неговите градини се продава по 5 долара за килограм. Овошките са разположени на 75 ха.

Богдан Лефтер отглежда още 10 ха лозови масиви и 5 000 кв.м оранжериии за цветя и зеленчуци. Инвестицията е по два европейски проекта и общо възлиза на 1 млн. евро. Освен това техниката е закупил на лизинг. Овошната плантация е създадена още в далечната 2007 година с пари по САПАРД. Най-модерни технологии на отглеждане на плодовете предстои да се внедрят в около 50 ха от овощната градина. Освен череши и ябълки произвежда вишни, кайсии.

Примери за индустриално земеделие

Краи Галац и Браила посетихме и производители на селскостопанска продукция, пример за големи индустриални комплекси. Такива са компаниите Agrimat MATCA и особено AGRICOST. Площите на последната с обем от над 60 хил. ха са разположени на цял остров край Браила. Agrimat е специализирана в дейности в областта на селското стопанство, зооинженерството и лозарство. В нея посетихме животновъдния комплекс, където се отглеждат крави основно оборно.

Компанията се е фокусирала върху отглеждането на млечни крави порода „Холщайн”. Фермата е създадена през 1972 г., като още преди промените доставя висококачествен генетичен материал. Общо в нея се отглеждат 1050 глави добитък, от които 600 крави юници. От 2004 година в компанията инвестират в развитието на генетиката с внос на генетичен материал от САЩ и Холандия.

Освен това Agrimat е най-големият производител на зърно в региона на Тулча, а техника от всякакъв калибър видяхме строена като войскова рота пред огромните силози с капацитет от 25 000 тона едновременно, позволяващи приемане на над 1 000 тона зърно дневно. Оборудвани са с лаборатория за анализ на качеството на зърното. Компанията отглежда зърнени и маслодайни култури на площ около 5 000 хектара, като се е фокусирала основно върху рапицата. Представителите и признаха, че са се отказали от производството на соя, тъй като носи високи рискове.

Когато говорим за индустриално производство, не бива да пропускаме и може би най-голямата ферма в Европа AGRICOST, чиито масиви са разположени на остров срещу град Браила. Върху площ от около 60 хил. ха се отглеждат най-важните аграрни култури – пшеница, царевица,соя и слънчоглед, а освен силозите видими отдалеч, компанията разполага и с мощности за балиране и производство на пелети.

Обемът на инвестициите в земеделска техника за 2014 година е впечатляващ -121 млн. евро, а освен това в масивите, които човек не може да обгърне с поглед, се използват 6 напоителни станции с голям капацитет. Посевите се третират с възможно най-модерните средства за растителна защита, като интересен факт е, че например при торенето на пшеницата се използва и вода с цел повишаване съдържанието на протеин. Изпълнителният директор на холдинга Лучиан Буздуган призна пред журналистите, че най-сериозни проблеми има с отводняването на земеделските площи през пролетта, и с напояването през лятото.

За целта са изградени 23 отводнителни станции с 1 386 км отводнителни канали и 10 000 ха затворен дренаж. На полетата се тестват 328 хибриди и продукти. През последната година площите със слънчоглед заемат 6,268 ха, което е 11% от общите обработваеми площи. На други 9,198 ха (17%) се отглежда соя. Площите с царевица заемат 10,019 ха от обработваемите площи или 18%, какъвто е процентът и на площите с ечемик. Най-голям дял от 32% заемат площите с пшеница, които са около 18,029 ха. Средните добиви при пшеницата са от 8 т/ха, ечемик -9 т/ха,слънчоглед – 3,7 т/ха , соя -4 т/ха и царевица – 12 т/ха . През 2016/17 година очакваните добиви от селскостопанска продукция са в размер на 410 000 тона, а през следващата се планира да достигнат до 500 000 тона.

Обрисуваната тук картина на румънското земеделие едва ли може да претендира за пълнота, въпреки че посетените ферми и компании са ситуирани в едни от най-плодородните региони на страната. Въпреки някои проблеми като раздробеността на земята, нерешените въпроси със собствеността, и типично балканската черта – да не искаш да се кооперираш със съседа, нещо за което признаха и в северната ни съседка, земеделието там в някои аспекти може да послужи за пример, как може да изглежда едновременно модерно, иновативно, устойчиво и гарнирано с немалка доза глобално мислене, последното което особено тук май ни липсва най-много, а по-голяма част от фермерите ни не виждат по-далеч от края на нивата.

Освен това прави впечатление, че румънските фермери не са разделени само на зърнопроизводители, животновъди или производители на плодове и зеленчуци, а се опитват да развиват комплексно земеделие, което да им носи по-стабилни доходи от различни видове производства. Примери, от които само можем да научим и взаимстваме като модел на развитие на едно земеделие с балансирано производство на култури, без да се създават изкуствено приоритети, а приоритет да е само стабилното производство, което да носи доходи на производителите и постъпления в хазната.

Мартин Иванов
журналист на свободна практика,
член на Асоциацията на селскостопанските журналисти в България