Над 20 представители на земеделски медии от 12 държави в Европа видяха отблизо селското стопанство на България в рамките на първото официално посещение на журналисти, членове на European Network of Agricultural Journalists (ENAJ) в периода 2-5 юни 2018 г. То бе организирано от Асоциацията на селскостопанските журналисти в България (АСЖБ) в партньорство с МЗХГ в дните около неформалната среща на земеделските министри на страните членки по време на българското председателство на Съвета на ЕС.

Журналистите от Германия, Белгия, Швейцария, Холандия, Дания, Австрия, Великобритания, Франция, Унгария, Словения и Румъния бяха посрещнати от българските си колеги на 2 юни в София. Групата се отправи към Долна баня, където със съдействието на Държавен фонд „Земеделие“ местни производители на ягоди и малини представиха производството си.

Ягодите и малините – основен поминък в Долнобанското поле

След многогодишно прекъсване на отглеждането на ягодоплодни култури в Долнобанското поле, от 7-8 г. десетки семейства се върнаха към един от основните поминъци в региона. Така отчасти се решава проблемът с безработицата, обезлюдяването и възможността за устойчиви доходи на местните земеделци. По данни на агростатистиката, през 2017 г. у нас са произведени 7 476 т малини при среден добив от 4 т от хектар.

Местни производители отведоха на полето земеделски журналисти от групата на ENAJ, за да видят как се отглеждат ягоди екологично и без пестициди, макар и без биосертифициране. Местният земеделец Иван Чубрин ги разведе из своите 14 хектара с ягоди и 4 ха с малини. Градините са с капково напояване, а в семейното стопанство са ангажирани партньорката на Чубрин и синът му.

По данни на Българската асоциация на малинопроизводителите и ягодоплодните, родните малини са много търсени заради вкусовите си качества и високото съдържание на активни вещества на пазарите в Европа и в Америка.

Плодородната земеделска земя на България

„Територията, която може да се използва за селско стопанство в България, е около 4,6 милиона хектара. 82% от земята се обработва от процент и половина от производителите.

Директните плащания се разпределят на около 3,7 милиона хектара, а средният размер на фермите е половин хектар. В селското стопанство на страната са заети 19% от населението, като над половин милион души получават доходи от дейности, свързани със сектора.

В същото време текат бързи процеси на обезлюдяване и само 25% от населението живее в селските райони“. Данните изнесе Кирил Стоянов, експерт от Българската асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ) в презентация пред журналистите в къща за гости „Европа“ – Долна баня. БАСЗЗ е организация, която единствена работи по комасирането на земята в страната, изпълнява и иновативни проекти в сферата на земеделието в България.

Членовете й са над 30 дружества, които притежават общо над 300 000 ха земеделска земя в близо 2500 села. Основните цели на БАСЗЗ са ефективно използване на селскостопанските източници, създаване на условия за съвременно развитие на българското земеделие, активно сътрудничество с наематели, собственици на земя и с правителството в лицето на Министерството на земеделието, храните и горите.

Биологичното производство на плодове и зеленчуци

Дългата дискусия, породена от изнесените от представителя на БАСЗЗ данни, продължи в хотел „Долна Баня“, където журналистите се срещнаха и със зам.-председателя на Българска асоциация „Биопродукти“ Милен Стоянов. България е на първо място в ЕС по ръст на биологичните производители – броят им е нараснал пет пъти за последните 5 години и 34 пъти в периода 2006 – 2016 г. В същото време площта на сертифицираната земеделска земя се е увеличила повече от 27 пъти

160 652 хектара са площите, обхванати от системата за контрол на биологичното производство, подчерта Милен Стоянов. По-късно медийната група се запозна отблизо с балнеотуризма в Долна баня и благотворните свойства на минералните води, с които България изобилства.

В понеделник, 4 юни, журналистите от ENAJ посетиха био оранжериите на „Гимел Органик“ в с. Звъничево, Пазарджишко. С визитата в стопанството започна програмата, организирана от Министерството на земеделието, храните и горите за медиите и министрите в рамките на българското Председателство на ЕС. В оранжериите на „Гимел Органик“ пристигнаха еврокомисарят по земеделие Фил Хоган, българският аграрен министър Румен Порожанов, председател на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство, повечето земеделски министри на страните членки и техни представители.

„Гимел Органик“ е създаден през 1995 г., и преди 15 години получава първия си сертификат за биологично производство. Днес стопанството разполага с малко повече от 840 дка производствени площи, на които се отглеждат био краставици, домати, пипер, спанак, салати, ябълки, подправки и зърнено-житни култури.

Във фермата работят над 300 души, като средното годишно производство е 2 675 т био краставици и 542 т био домати, заяви Марин Генуров, изпълнителен директор на „Оранжерии Гимел“ АД.

Българското вино

„Лозята в България заемат 60 000 ха, като 16,7 хектара са с насаждения, създадени след 2002 г. Всяка година те дават реколта от 160 000 тона грозде. Винарските изби са 263, а годишното производство на вино в страната е 1,3 милиона хектолитра“, съобщи Радослав Радев, председател на българската Национална лозаро-винарска камара.

В първия ден от визитата журналистите бяха поканени на винена дегустация в енотеката на хотел „Природа“. Сомелиерът Георги Мичев им предложи 14-годишно кюве от мерло с широка мелнишка, произведено по естествен способ без сулфити.

Виното беше специален акцент на първото посещение на журналисти от ENAJ в страната, защото извън България качествените родни вина и сортове са по-слабо познати. „Шато Ботево“ на „Ставен“ АД край едноименното ямболско село е създадено преди 5 г., а днес вече произвежда 76 тона вино годишно.

2, 7 млн. лева е инвестицията на „Ставен“ АД в прилежащите лозови насаждения. Цикълът на производство обхваща всички технологични операции от началната преработка на гроздето до бутилирането му. Общата инвестиция в „Шато Ботево“ е 7, 1 млн. лева. Досега избата има награди от International Wine Contest, Bucharest 2014, Silver medal и STAVEN ROSE 2013. „Виното е ключалката, през която надничаш в сърцето“ – тази мисъл на Алкей вдъхновява създателите на „Шато Ботево“.

В понеделник, 4 юни, журналистите гостуваха на „Шато Копса“ край карловското село Московец. „Изкуството на правене на вино по нашите земи ни е завещано от древните траки. Издигайки в култ бога Дионис, те отглеждали лозя и усвоили майсторството на правене на свещения еликсир.

По време на религиозните церемонии то символизирало кръвта и било знак за божествено влияние. Вдъхновени от историята на тези земи и заряда на Розовата долина, традицията във фамилията Минкови, която води началото си от две поколения, продължава и днес“, казват от екипа на „Шато Копса“.

Избата има 50 ха собствени лозя в сърцето на Розовата долина.

Млечните ферми – лицето на българското животновъдство

Рано сутринта в неделя, 3 юни, земеделските журналисти се отправиха към демонстрационната ферма „Под Балкана“, която има затворен цикъл на производство в село Васил Левски, Карловско.

Там журналистите бяха посрещнати от стопанина Никола Кулов и управителя на фондация „Биоселена“ Стоилко Апостолов.

„Биоселена“ е партньор по проекта „За Балкана и хората“, подкрепен финансово от правителството на Швейцария, и основен консултант на ферма „Под Балкана“.

Стопанството произвежда кисело мляко и сирене от редки български породи, отглеждани по пасищата на централна Стара планина.

Фермата има регистрация по Наредба 26 за директни продажби, което й позволява да продава кисело мляко и сирене от биволско, краве, овче и козе мляко, биволска мътеница, кефир, масло и извара.

Никола Кулов, потомствен каракачанин, и жена му Таня имат 500 каракачански овце и 150 бивола Българска Мурра.

Пчелен мед на територията на България се добива още от древните траки

Журналистите дегустираха натурално кисело мляко и мед от акация, произведен в Биопчелин „Начеви“. Собственикът Цвятко Начев, учител по професия, стопанисва със семейството си 200 кошера, разположени на четири места сред чистата природа на Калоферския Балкан. Пчелите събират мед от акация, липа, цветя и билки. От 2004 г. пчелинът има сертификат за биологично производство.

Всяка година българските пчелари произвеждат около 10 000 тона мед. Регистрираните пчелини са около 17 000, но се смята, че са много повече, ако се броят и хоби пчеларите. „Някои от най-старите доказани древни култури, обитавали територията на днешна България, като траките, са били известни с това, че събират и използват мед както за религиозни, така и за кулинарни цели.

Значението на пчеларството в България се доказва и от признаването на високото качество на българския пчелен восък от италиански търговци.

Най-ранната референция за това е търговски регистър от Флоренция от 1315 г.“, посочва в анализ за българското пчеларство Георги Събев, съветник по земеделски политики в Европейския парламент. „Географското разположение и особености на България осигуряват отлично разнообразие от медоносни или поленови растения, които са предпоставка за разнообразен мед. Уникален е странджанският манов мед, който е в процедура за защита по европейските схеми за качество“, допълва Георги Събев.

Капризната кралица на българското земеделие – роза дамасцена

Основният акцент в представянето на българското земеделие пред чуждестранните журналисти на 3 и 4 юни бе производството на роза дамасцена, лавандула, етерично-маслени култури и лечебни растения и етерични масла от тях. България е световен лидер в производството на лавандула, а 92% от всички световни билки се срещат на територията на страната.

Истински празник на розата устроиха за представителите на медиите братята Методи и Димитър Стефанови – собственици на розоварната „Интермед 1“ в село Манолово, община Павел баня.

Икономисти по образование, братя Стефанови от 16 години се занимават със земеделие, изкупуват продукцията на хиляди производители на етерично-маслени култури и лечебни растения, експериментират с нови сортове, произвеждат посадъчен материал и имат сертифицирано биологично стопанство върху близо 4000 хектара.

Методи и Димитър Стефанови днес управляват една от най-големите у нас дестилерии за био и конвенционални масла и са доставчици на основните производители на биокозметика в Европа. „И Турция произвежда розово масло, но то има един бранд – България“, каза д-р Йошикуни Ямамото, президент на японска парфюмерийна компания, партньор на „Интермед 1“.

България е отдавна известна като един от двата основни световни доставчика на розово масло, а също и като производител на много други етерични масла – лавандула, копър, бор, градински градински чай, босилек, здравец, бял равнец. Около 70% от компаниите в сектора са членове на Българска национална асоциация „Етерични масла, парфюмерия и козметика“(БНАЕМПК), създадена през 1999 г. Тя представлява общо 165 компании, казва изпълнителният директор Гергана Андреева.

„Хювефарма“ – в топ 10 на най-големите световни компании в областта на ветеринарната медицина

В неделния следобед на 3 юни журналистите от ENAJ посетиха завода на „Биовет“ АД в Пещера за производство на ветеринарни продукти. Вече 18 години основен акционер в дружеството е „Хювефарма“ ЕООД, което се развива като глобална фармацевтична компания с фокус върху разработването, производството и търговията с продукти за хуманната и ветеринарната медицина. Днес компанията има собствени заводи в България, САЩ и Италия. „Хювефарма“ е сред 10-те най-големи компании в света в областта на ветеринарната медицина.

Компанията произвежда и продава ензими за хранителни, фуражни и промишлени цели. Производствената база на „Хювефарма“ – „Биовет“ АД, е със седалище в Пещера и разполага с три производствени мощности в страната и две съоръжения в САЩ.

„Биовет“ АД е водещ европейски производител на фуражни добавки, премикси, активни субстанции и готови лекарствени средства за лечение, профилактика и подобряване здравето и продуктивността на животните. Фирмата разработва междинни продукти и активни субстанции за фармацевтичната промишленост.

През декември 2018 година ще започнат първите изпитания на машините в новия завод на „Биовет“ в Пещера, където строителството на ферментационния цех продължава, съобщи пред журналистите Иван Бонев, директор „Производствена дейност“.

С проекта, по който се работи вече три години, „Хювефарма“ кандидатства за финансиране от 100 млн. евро по плана „Юнкер“ и получи кредит за изграждането на мощности в Пещера и Разград. Общият размер на инвестицията надхвърля 293 млн. лева. В Пещера ще се произвеждат лекарствени вещества и фуражни добавки, а в Разград – ваксини.

Изложбите „АГРА“ и „ВИНАРИЯ“ на „Международен панаир Пловдив“

Международната селскостопанска изложба е най-авторитетният агрофорум в Югоизточна Европа, на който се демонстрират модерните тенденции в сектора. „АГРА“ събира най-креативните и най-успешните компании и научни институти от отрасъла.

Провежда се под егидата на Министерство на земеделието, храните и горите на Република България, съобщи търговският директор на Панаира Милена Тодорова пред журналистите в неделя.

„Международен панаир Пловдив“ е наследник на Първото българско земеделско-промишлено изложение от 1892 г. и на неговата мисия – да стимулира развитието на националната промишленост.

„АГРА“ се провежда успоредно със специализираната изложба „БиоАгра“ и Международното изложение за пчеларство „Апи България“.

Трите изложби са част от единствения на Балканите мегафорум за селско стопанство, вино, храни и оборудване, който наред с други прояви включва и Международната изложба за лозарство и винарство „ВИНАРИЯ“.

В нея се представят вина и високоалкохолни напитки, нови технологии и оборудване за създаване на лозя, отглеждане и преработка на грозде, опаковане и съхранение на продуктите.

В последното издание на мегафорума през 2018 г. общо над 700 компании от 33 държави показаха последно поколение технологии, техника, продукти и услуги по цялата верига от полето до трапезата.

Пловдив – най-старият жив град на Стария континент и Европейска столица на културата през 2019 г.

След официалната вечеря, която „Международен панаир Пловдив“ даде за журналистите в парк хотел „Санкт Петербург“, те разгледаха Римския стадион, Античния театър и Стария Пловдив.

Пешеходната обиколка на най-стария жив град в Европа и Европейска столица на културата през 2019 г. завърши в артистичния квартал Капана. Там медийната група опита на място занаятчийските бири, предлагани до късно от бирариите по време на „Капана фест“.

Политическият дебат по новата Обща селскостопанска политика на ЕС

България ще настоява да бъдат запазени сегашните тавани на директните плащания, защото това е желанието на земеделците, каза в с. Звъничево пред земеделските журналисти в понеделник, 4 юни, българският аграрен министър Румен Порожанов, председател на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство.Сегашният таван за директните плащания е 150 хил. евро, като се обсъжда драстично намаление до 60 хил. евро, допъни той с уточнението, че същността на дебата тепърва започва.

На дневен ред и през следващите 6 месеца до приемането на многогодишната финансова рамка на ЕС остава и дискусията за сближаване на директните плащания в различните страни членки. Докато средствата за прибалтийските държави и Словакия леко се увеличават, за България е записано минимално намаление от 0,79% на директните плащания спрямо сегашния бюджет. За големите страни членки намалението е 3,9%.

При разработването на плановете за новата европейска ОСП след 2020 г. Европейската комисия ще обърне специално внимание на младите фермери, стана ясно на 5 юни на съвместна пресконференция в НДК на министър Румен Порожанов и еврокомисаря Фил Хоган след неформалната среща на агроминистрите от ЕС, част от програмата на българското Председателство на Съвета на ЕС.

Основна тема на неформалния съвет е била обновяването на поколенията в земеделския сектор. „В момента по-малко от 6% от занимаващите се със земеделие са на възраст под 35 години, 56% са над 55 г.“, посочи министър Порожанов. А еврокомисарят Фил Хоган допълни, че в бъдеще задължително при прилагането на ОСП в държавите членки за младите стопани трябва да бъдат заделени 2% от бюджетите за земеделие, вместо сегашните 0,8%.

COPA&COGECA е против въвеждането на таван за директните плащания

Въвеждането на таван на директните плащания ще засегне реалните фермери, които участват на земеделските пазари, подчерта пред медиите генералният секретар на COPA&COGECA Пека Песонен. На 4 юни в хотел „Европа“ в София най-голямата европейска фермерска организация даде гала вечеря за медийната група от ENAJ и базирани в Брюксел земеделски журналисти. По думите на Пека Песонен Брекзит ще доведе до много по-големи сътресения в ЕС, отколкото Европейската комисия прогнозира.

Споразумението по Многогодишната финансова рамка на Общността трябва да бъде постигнато най-късно до март 2019 г., когато Великобритания напуска ЕС. Това ще доведе до дефицит от 12 млрд. евро в бюджета на Европейския съюз.

Ако не бъде постигнато споразумение, ще се прилагат финансовите параметри, които действат в периода 2014 – 2020 година, а това ще създаде много трудности за плащанията по програмите, включително за земеделието, изтъкна на другия ден в НДК еврокомисар Хоган.

ENAJ – европейската мрежа на земеделските журналисти

Съсловната организация European Network of Agricultural Journalists е създадена през 2011 г., за да свързва земеделските журналисти от Европа един с друг. Тя има за цел да подобри комуникацията, да повиши разбирателството в селското стопанство и да насърчи високите стандарти на селскостопанската журналистика сред своите членове.

Асоциации и гилдии на журналисти от 22 европейски страни членуват в ENAJ – 20 от Европейския съюз и 2 от Европейската асоциация за свободна търговия (EFTA). Други шест страни без вътрешни гилдии или асоциации на земеделски журналисти, се ползват със статут на „наблюдател“. Асоциацията на селскостопанските журналисти в България е пълноправен член на ENAJ от 28 януари 2015 г.

По време на всяко от председателствата на Съвета на ЕС страната домакин и ENAJ се стремят да направят разнообразна и силна програма за посещения на ферми и обекти от аграрния сектор, която да е съобразена с различните интереси на членовете на ENAJ. Целта е журналистите да научат повече за специфичните особености на земеделието на страните членки.

„Европейският съюз се нуждае от подкрепата на журналистите, които пишат по земеделски теми. Те са важни източници на информация и ЕС трябва да инвестира повече в комуникацията между политиката и обществото“, подчерта проф. д-р Катарина Зойзер, президент на ENAJ и професор по журналистика в Университета за приложни науки в Бон-Рейн-Сиг, Германия.

Поредно доказателство за начина, по който журналистите от ENAJ си помагат, дойде още в първите дни след обиколката на аграрна България. Медии от Дания започнаха темата с реколтата от зърно, която в тяхната страна се очаква да е с 25% по-ниска заради безпрецедентната суша. Те обмениха с колегите си информация и прогнози за жътвата в България, Италия, Румъния, Словения, Испания, Холандия, Австрия и други страни.

Така членовете на Европейската мрежа на аграрните журналисти получиха обективна представа за зърнената реколта в цяла Европа, а ние имаме и добра новина за България – климатичните катаклизми на малко места са засегнали насажденията с пшеница, ечемик, царевица и слънчоглед и очакванията за реколтата засега са позитивни.