768--IMG_8015-960x640
Изображение

Как инвестират производителите на водорасли във Великобритания

Великобритания е един от важните търговци на продукти от водорасли в световен мащаб. Амбициите на страната в бъдеще са свързани с разрастването на производството и износа на органичните продукти, които се използват в хранителната индустрия, производството на фуражи, торове и козметика. Очакванията на анализаторите са, че световният пазар за водорасли ще достигне стойност от $22,13 млрд. до 2024 г.

Най-големият в страната производител на продукти от водорасли, базираната на остров Люис компания Hebridean Seaweed, разраства производството си по проект на стойност £7 млн. Над £650 000 от средствата са осигурени от Агенцията за бизнес развитие на Шотландия и ще бъдат използвани за период от 10 месеца. В момента компанията изгражда новата си производствена база с модерен изследователски център край шотландския град Сторноуей. Средствата на стойност £800 000 са осигурени от Европейския фонд за морско дело и рибарство.

The Hebridean Seaweed Company произвежда основно аскорбинова киселина на прах и екстракт от водорасли в течна форма и на прах. Работят с 1 600 контрактори, сред които са световни гиганти-предприятия за храни и безалкохолни напитки, фуражии, торове, козметика. По думите на управляващия директор Мартин Маклауд разширяването на производствените мощности се дължи на увеличеното търсене в световен мащаб.

Най-значимите предимства на водораслите, които растат по бреговете на остров Люис са свързани със здравословното хранене. Според научни изследвания пребиотиците от водорасли повишават имунната система, помагат при болести на храносмилателния тракт, допринасят за предотвратяване на рак на дебелото черво. Също така съдействат за задържането на калций в костите, което ги прави отлично натурално средство срещу остеопороза.

“Западните острови притежават огромен потенциал за използване на водораслите. Ние събираме само една малка част от тях и работим в близко сътрудничество с лицензиращата агенция The Crown Estate, както и с други органи.“, уверява Мартин Маклауд, който беше домакин за група делегати от Европейската мрежа на селскостопански журналисти. Hebridean Seaweed реколтира целогодишно чрез малък флот от корабчета. Компанията е единствената в страната, която притежава автоматизирани машини за прибиране на водорасли. Сушенето става в тунелни пещи и е съобразено с поръчките на клиентите.

Мартин Маклауд е категоричен, че и в бъдеще компанията ще осъществява прибирането на водорасли от естествените им находища по устойчив начин. „Ако загубим тях, губим бизнеса си.“, казва той.

Лилия Александрова, специален пратеник на Асоциацията на селскостопанските журналисти в България. Статията е публикувана в „Агрозона“

Изображение

Есенен тур из Добруджа на Асоциацията на селскостопанските журналисти в България

За три дни представители на Асоциацията на селскостопанските журналисти в България обходиха редица селца и градчета от Добруджа, за да се срещнат с фермери от региона и да пресъздадат есенното великолепие на родното земеделие и животновъдство в житницата на България.

dav

Сред обектите бяха Земеделският добруджански институт в Генерал Тошево с неговите селекционери, най-голямата земеделска кооперация в страната, намираща се в село Професор Иширково, семейна ферма за млечни крави край Добрич, производителка на шафран край Дулово, собственичка на лозя край Балчик, която експериментира с вино с необичайни за вкуса на българите стилове, рибарското сдружение в село Ветрен и Фестивалът на добруджанската кухня в силистренското село Сребърна, където се намира и едноименният уникален резерват за птици край Дунава.

dav

За работливия дух на добруджанеца са изписани хиляди страници, но целта ни беше да усетим духа на времето в момент, когато поколението от 50-те години на миналия век все още здраво държи управлението на стопанствата, само че с тъжното усещане за липса на приемственост.

Дали заради емигрантската вълна и отлива на младите хора от фермерството или заради липсата на адекватни политики в земеделието, но общото настроение сред иначе работливите хора от Североизтока остава минорно. Може би защото пропастта между отрудения човек от полето и администрацията в столицата все повече расте, независимо от опитите й да докаже колко грижовна е за агросектора.

dav

Но нека да приключим оптимистично с фразата, че въпреки огромните проблеми в сектора селското стопанство си остава една от малкото котви, на която продължава да се държи икономиката на страната. Защото за нас е важно посланията на добруджанци, представени с интервютата, направени от колегите, да достигнат до хората, от които зависи разрешаването на проблемите.

dav

Журналистическият тур беше организиран и със съдействието на Министерството на земеделието, храните и горите, за което Асоциацията изразява своята благодарност.

Журналисти от ENAJ AAJB АСЖБ
Изображение

АСЖБ показа аграрна България пред журналисти от 12 държави

Над 20 представители на земеделски медии от 12 държави в Европа видяха отблизо селското стопанство на България в рамките на първото официално посещение на журналисти, членове на European Network of Agricultural Journalists (ENAJ) в периода 2-5 юни 2018 г. То бе организирано от Асоциацията на селскостопанските журналисти в България (АСЖБ) в партньорство с МЗХГ в дните около неформалната среща на земеделските министри на страните членки по време на българското председателство на Съвета на ЕС.

Ягоди Долна баня

Ягоди от Долнобанско

Журналистите от Германия, Белгия, Швейцария, Холандия, Дания, Австрия, Великобритания, Франция, Унгария, Словения и Румъния бяха посрещнати от българските си колеги на 2 юни в София. Групата се отправи към Долна баня, където със съдействието на Държавен фонд „Земеделие“ местни производители на ягоди и малини представиха производството си.

Ягодите и малините – основен поминък в Долнобанското поле

След многогодишно прекъсване на отглеждането на ягодоплодни култури в Долнобанското поле, от 7-8 г. десетки семейства се върнаха към един от основните поминъци в региона. Така отчасти се решава проблемът с безработицата, обезлюдяването и възможността за устойчиви доходи на местните земеделци. По данни на агростатистиката, през 2017 г. у нас са произведени 7 476 т малини при среден добив от 4 т от хектар.

Иван Чубрин малини ягоди

Иван Чубрин и семейството му отглеждат ягоди и малини

Местни производители отведоха на полето земеделски журналисти от групата на ENAJ, за да видят как се отглеждат ягоди екологично и без пестициди, макар и без биосертифициране. Местният земеделец Иван Чубрин ги разведе из своите 14 хектара с ягоди и 4 ха с малини. Градините са с капково напояване, а в семейното стопанство са ангажирани партньорката на Чубрин и синът му.

По данни на Българската асоциация на малинопроизводителите и ягодоплодните, родните малини са много търсени заради вкусовите си качества и високото съдържание на активни вещества на пазарите в Европа и в Америка.

Плодородната земеделска земя на България

Кирил Стоянов, експерт на БАСЗЗ

Кирил Стоянов, експерт на БАСЗЗ

„Територията, която може да се използва за селско стопанство в България, е около 4,6 милиона хектара. 82% от земята се обработва от процент и половина от производителите.

Директните плащания се разпределят на около 3,7 милиона хектара, а средният размер на фермите е половин хектар. В селското стопанство на страната са заети 19% от населението, като над половин милион души получават доходи от дейности, свързани със сектора.

В същото време текат бързи процеси на обезлюдяване и само 25% от населението живее в селските райони“. Данните изнесе Кирил Стоянов, експерт от Българската асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ) в презентация пред журналистите в къща за гости „Европа“ – Долна баня. БАСЗЗ е организация, която единствена работи по комасирането на земята в страната, изпълнява и иновативни проекти в сферата на земеделието в България.

Милен Стоянов, БАБ

Милен Стоянов, Българска асоциация „Биопродукти“

Членовете й са над 30 дружества, които притежават общо над 300 000 ха земеделска земя в близо 2500 села. Основните цели на БАСЗЗ са ефективно използване на селскостопанските източници, създаване на условия за съвременно развитие на българското земеделие, активно сътрудничество с наематели, собственици на земя и с правителството в лицето на Министерството на земеделието, храните и горите.

Биологичното производство на плодове и зеленчуци

Дългата дискусия, породена от изнесените от представителя на БАСЗЗ данни, продължи в хотел „Долна Баня“, където журналистите се срещнаха и със зам.-председателя на Българска асоциация „Биопродукти“ Милен Стоянов. България е на първо място в ЕС по ръст на биологичните производители – броят им е нараснал пет пъти за последните 5 години и 34 пъти в периода 2006 – 2016 г. В същото време площта на сертифицираната земеделска земя се е увеличила повече от 27 пъти

160 652 хектара са площите, обхванати от системата за контрол на биологичното производство, подчерта Милен Стоянов. По-късно медийната група се запозна отблизо с балнеотуризма в Долна баня и благотворните свойства на минералните води, с които България изобилства.

В понеделник, 4 юни, журналистите от ENAJ посетиха био оранжериите на „Гимел Органик“ в с. Звъничево, Пазарджишко. С визитата в стопанството започна програмата, организирана от Министерството на земеделието, храните и горите за медиите и министрите в рамките на българското Председателство на ЕС. В оранжериите на „Гимел Органик“ пристигнаха еврокомисарят по земеделие Фил Хоган, българският аграрен министър Румен Порожанов, председател на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство, повечето земеделски министри на страните членки и техни представители.

Гимел ENAJ АСЖБ

В „Гимел“ посрещнаха с хляб и сол еврокомисаря Хоган и министър Порожанов

„Гимел Органик“ е създаден през 1995 г., и преди 15 години получава първия си сертификат за биологично производство. Днес стопанството разполага с малко повече от 840 дка производствени площи, на които се отглеждат био краставици, домати, пипер, спанак, салати, ябълки, подправки и зърнено-житни култури.

Във фермата работят над 300 души, като средното годишно производство е 2 675 т био краставици и 542 т био домати, заяви Марин Генуров, изпълнителен директор на „Оранжерии Гимел“ АД.

Българското вино

„Лозята в България заемат 60 000 ха, като 16,7 хектара са с насаждения, създадени след 2002 г. Всяка година те дават реколта от 160 000 тона грозде. Винарските изби са 263, а годишното производство на вино в страната е 1,3 милиона хектолитра“, съобщи Радослав Радев, председател на българската Национална лозаро-винарска камара.

В първия ден от визитата журналистите бяха поканени на винена дегустация в енотеката на хотел „Природа“. Сомелиерът Георги Мичев им предложи 14-годишно кюве от мерло с широка мелнишка, произведено по естествен способ без сулфити.

Виното беше специален акцент на първото посещение на журналисти от ENAJ в страната, защото извън България качествените родни вина и сортове са по-слабо познати. „Шато Ботево“ на „Ставен“ АД край едноименното ямболско село е създадено преди 5 г., а днес вече произвежда 76 тона вино годишно.

2, 7 млн. лева е инвестицията на „Ставен“ АД в прилежащите лозови насаждения. Цикълът на производство обхваща всички технологични операции от началната преработка на гроздето до бутилирането му. Общата инвестиция в „Шато Ботево“ е 7, 1 млн. лева. Досега избата има награди от International Wine Contest, Bucharest 2014, Silver medal и STAVEN ROSE 2013. „Виното е ключалката, през която надничаш в сърцето“ – тази мисъл на Алкей вдъхновява създателите на „Шато Ботево“.

Шато Копса

Шато Копса

В понеделник, 4 юни, журналистите гостуваха на „Шато Копса“ край карловското село Московец. „Изкуството на правене на вино по нашите земи ни е завещано от древните траки. Издигайки в култ бога Дионис, те отглеждали лозя и усвоили майсторството на правене на свещения еликсир.

По време на религиозните церемонии то символизирало кръвта и било знак за божествено влияние. Вдъхновени от историята на тези земи и заряда на Розовата долина, традицията във фамилията Минкови, която води началото си от две поколения, продължава и днес“, казват от екипа на „Шато Копса“.

Шато Копса

Технолозите на Шато Копса – Мадлена и Ангел Кузманови

Избата има 50 ха собствени лозя в сърцето на Розовата долина.

Млечните ферми – лицето на българското животновъдство

Рано сутринта в неделя, 3 юни, земеделските журналисти се отправиха към демонстрационната ферма „Под Балкана“, която има затворен цикъл на производство в село Васил Левски, Карловско.

Там журналистите бяха посрещнати от стопанина Никола Кулов и управителя на фондация „Биоселена“ Стоилко Апостолов.

„Биоселена“ е партньор по проекта „За Балкана и хората“, подкрепен финансово от правителството на Швейцария, и основен консултант на ферма „Под Балкана“.

Стоилко Апостолов Биоселена АСЖБ ENAJ

Стоилко Апостолов от „Биоселена“ показва на журналистите ферма „Под Балкана“

Стопанството произвежда кисело мляко и сирене от редки български породи, отглеждани по пасищата на централна Стара планина.

Фермата има регистрация по Наредба 26 за директни продажби, което й позволява да продава кисело мляко и сирене от биволско, краве, овче и козе мляко, биволска мътеница, кефир, масло и извара.

Никола Кулов, потомствен каракачанин, и жена му Таня имат 500 каракачански овце и 150 бивола Българска Мурра.

Биволи ферма Под Балкана АСЖБ ASJB ENAJ

Биволите на ферма „Под Балкана“

Пчелен мед на територията на България се добива още от древните траки

Журналистите дегустираха натурално кисело мляко и мед от акация, произведен в Биопчелин „Начеви“. Собственикът Цвятко Начев, учител по професия, стопанисва със семейството си 200 кошера, разположени на четири места сред чистата природа на Калоферския Балкан. Пчелите събират мед от акация, липа, цветя и билки. От 2004 г. пчелинът има сертификат за биологично производство.

Биопчелин Калофер

Биопчелинът на учителя Цвятко Начев в Калофер

Всяка година българските пчелари произвеждат около 10 000 тона мед. Регистрираните пчелини са около 17 000, но се смята, че са много повече, ако се броят и хоби пчеларите. „Някои от най-старите доказани древни култури, обитавали територията на днешна България, като траките, са били известни с това, че събират и използват мед както за религиозни, така и за кулинарни цели.

Значението на пчеларството в България се доказва и от признаването на високото качество на българския пчелен восък от италиански търговци.

Най-ранната референция за това е търговски регистър от Флоренция от 1315 г.“, посочва в анализ за българското пчеларство Георги Събев, съветник по земеделски политики в Европейския парламент. „Географското разположение и особености на България осигуряват отлично разнообразие от медоносни или поленови растения, които са предпоставка за разнообразен мед. Уникален е странджанският манов мед, който е в процедура за защита по европейските схеми за качество“, допълва Георги Събев.

Капризната кралица на българското земеделие – роза дамасцена

Основният акцент в представянето на българското земеделие пред чуждестранните журналисти на 3 и 4 юни бе производството на роза дамасцена, лавандула, етерично-маслени култури и лечебни растения и етерични масла от тях. България е световен лидер в производството на лавандула, а 92% от всички световни билки се срещат на територията на страната.

Интермед 1, АСЖБ, ENAJ, AAJB

В розоварната на „Интермед 1“, с. Манолово

Истински празник на розата устроиха за представителите на медиите братята Методи и Димитър Стефанови – собственици на розоварната „Интермед 1“ в село Манолово, община Павел баня.

Икономисти по образование, братя Стефанови от 16 години се занимават със земеделие, изкупуват продукцията на хиляди производители на етерично-маслени култури и лечебни растения, експериментират с нови сортове, произвеждат посадъчен материал и имат сертифицирано биологично стопанство върху близо 4000 хектара.

Методи и Димитър Стефанови днес управляват една от най-големите у нас дестилерии за био и конвенционални масла и са доставчици на основните производители на биокозметика в Европа. „И Турция произвежда розово масло, но то има един бранд – България“, каза д-р Йошикуни Ямамото, президент на японска парфюмерийна компания, партньор на „Интермед 1“.

Димитър и Методи Стефанови

Братята Димитър и Методи Стефанови с работник от розоварната

България е отдавна известна като един от двата основни световни доставчика на розово масло, а също и като производител на много други етерични масла – лавандула, копър, бор, градински градински чай, босилек, здравец, бял равнец. Около 70% от компаниите в сектора са членове на Българска национална асоциация „Етерични масла, парфюмерия и козметика“(БНАЕМПК), създадена през 1999 г. Тя представлява общо 165 компании, казва изпълнителният директор Гергана Андреева.

„Хювефарма“ – в топ 10 на най-големите световни компании в областта на ветеринарната медицина

В неделния следобед на 3 юни журналистите от ENAJ посетиха завода на „Биовет“ АД в Пещера за производство на ветеринарни продукти. Вече 18 години основен акционер в дружеството е „Хювефарма“ ЕООД, което се развива като глобална фармацевтична компания с фокус върху разработването, производството и търговията с продукти за хуманната и ветеринарната медицина. Днес компанията има собствени заводи в България, САЩ и Италия. „Хювефарма“ е сред 10-те най-големи компании в света в областта на ветеринарната медицина.

Хювефарма, Биовет, АСЖБ, ENAJ

Журналистите от ENAJ на презентацията на „Хювефарма“ в завод „Биовет“ – Пещера

Компанията произвежда и продава ензими за хранителни, фуражни и промишлени цели. Производствената база на „Хювефарма“ – „Биовет“ АД, е със седалище в Пещера и разполага с три производствени мощности в страната и две съоръжения в САЩ.

„Биовет“ АД е водещ европейски производител на фуражни добавки, премикси, активни субстанции и готови лекарствени средства за лечение, профилактика и подобряване здравето и продуктивността на животните. Фирмата разработва междинни продукти и активни субстанции за фармацевтичната промишленост.

През декември 2018 година ще започнат първите изпитания на машините в новия завод на „Биовет“ в Пещера, където строителството на ферментационния цех продължава, съобщи пред журналистите Иван Бонев, директор „Производствена дейност“.

С проекта, по който се работи вече три години, „Хювефарма“ кандидатства за финансиране от 100 млн. евро по плана „Юнкер“ и получи кредит за изграждането на мощности в Пещера и Разград. Общият размер на инвестицията надхвърля 293 млн. лева. В Пещера ще се произвеждат лекарствени вещества и фуражни добавки, а в Разград – ваксини.

Биовет

Нови мощности ще заработят в завода на „Биовет“ в Пещера

Изложбите „АГРА“ и „ВИНАРИЯ“ на „Международен панаир Пловдив“

Международната селскостопанска изложба е най-авторитетният агрофорум в Югоизточна Европа, на който се демонстрират модерните тенденции в сектора. „АГРА“ събира най-креативните и най-успешните компании и научни институти от отрасъла.

Провежда се под егидата на Министерство на земеделието, храните и горите на Република България, съобщи търговският директор на Панаира Милена Тодорова пред журналистите в неделя.

„Международен панаир Пловдив“ е наследник на Първото българско земеделско-промишлено изложение от 1892 г. и на неговата мисия – да стимулира развитието на националната промишленост.

АГРА, Винария, Международен панаир Пловдив, АСЖБ, AAJB, ENAJ

„Международен панаир Пловдив“ представи пред медийната група изложбите АГРА и Винария

„АГРА“ се провежда успоредно със специализираната изложба „БиоАгра“ и Международното изложение за пчеларство „Апи България“.

Трите изложби са част от единствения на Балканите мегафорум за селско стопанство, вино, храни и оборудване, който наред с други прояви включва и Международната изложба за лозарство и винарство „ВИНАРИЯ“.

В нея се представят вина и високоалкохолни напитки, нови технологии и оборудване за създаване на лозя, отглеждане и преработка на грозде, опаковане и съхранение на продуктите.

В последното издание на мегафорума през 2018 г. общо над 700 компании от 33 държави показаха последно поколение технологии, техника, продукти и услуги по цялата верига от полето до трапезата.

Пловдив – най-старият жив град на Стария континент и Европейска столица на културата през 2019 г.

След официалната вечеря, която „Международен панаир Пловдив“ даде за журналистите в парк хотел „Санкт Петербург“, те разгледаха Римския стадион, Античния театър и Стария Пловдив.

Plovdiv ASJB AAJB ENAJ

Пловдив ще е Европейска столица на културата през 2019 г.

Пешеходната обиколка на най-стария жив град в Европа и Европейска столица на културата през 2019 г. завърши в артистичния квартал Капана. Там медийната група опита на място занаятчийските бири, предлагани до късно от бирариите по време на „Капана фест“.

Политическият дебат по новата Обща селскостопанска политика на ЕС

България ще настоява да бъдат запазени сегашните тавани на директните плащания, защото това е желанието на земеделците, каза в с. Звъничево пред земеделските журналисти в понеделник, 4 юни, българският аграрен министър Румен Порожанов, председател на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство.Сегашният таван за директните плащания е 150 хил. евро, като се обсъжда драстично намаление до 60 хил. евро, допъни той с уточнението, че същността на дебата тепърва започва.

На дневен ред и през следващите 6 месеца до приемането на многогодишната финансова рамка на ЕС остава и дискусията за сближаване на директните плащания в различните страни членки. Докато средствата за прибалтийските държави и Словакия леко се увеличават, за България е записано минимално намаление от 0,79% на директните плащания спрямо сегашния бюджет. За големите страни членки намалението е 3,9%.

Порожанов Фил Хоган, АСЖБ, ENAJ

Еврокомисарят Хоган и министър Порожанов след дебатите в НДК

При разработването на плановете за новата европейска ОСП след 2020 г. Европейската комисия ще обърне специално внимание на младите фермери, стана ясно на 5 юни на съвместна пресконференция в НДК на министър Румен Порожанов и еврокомисаря Фил Хоган след неформалната среща на агроминистрите от ЕС, част от програмата на българското Председателство на Съвета на ЕС.

Основна тема на неформалния съвет е била обновяването на поколенията в земеделския сектор. „В момента по-малко от 6% от занимаващите се със земеделие са на възраст под 35 години, 56% са над 55 г.“, посочи министър Порожанов. А еврокомисарят Фил Хоган допълни, че в бъдеще задължително при прилагането на ОСП в държавите членки за младите стопани трябва да бъдат заделени 2% от бюджетите за земеделие, вместо сегашните 0,8%.

COPA&COGECA е против въвеждането на таван за директните плащания

Въвеждането на таван на директните плащания ще засегне реалните фермери, които участват на земеделските пазари, подчерта пред медиите генералният секретар на COPA&COGECA Пека Песонен. На 4 юни в хотел „Европа“ в София най-голямата европейска фермерска организация даде гала вечеря за медийната група от ENAJ и базирани в Брюксел земеделски журналисти. По думите на Пека Песонен Брекзит ще доведе до много по-големи сътресения в ЕС, отколкото Европейската комисия прогнозира.

Copa Cogeca ENAJ AAJB ASJB

Президентът на ENAJ проф. д-р Катарина Зойзер, почетният президент на ENAJ Джеф Верхаарен, генералният секретар на Copa-Cogeca Пека Песонен, Екатерина Терзиева, председател на АСЖБ

Споразумението по Многогодишната финансова рамка на Общността трябва да бъде постигнато най-късно до март 2019 г., когато Великобритания напуска ЕС. Това ще доведе до дефицит от 12 млрд. евро в бюджета на Европейския съюз.

Ако не бъде постигнато споразумение, ще се прилагат финансовите параметри, които действат в периода 2014 – 2020 година, а това ще създаде много трудности за плащанията по програмите, включително за земеделието, изтъкна на другия ден в НДК еврокомисар Хоган.

ENAJ – европейската мрежа на земеделските журналисти

Съсловната организация European Network of Agricultural Journalists е създадена през 2011 г., за да свързва земеделските журналисти от Европа един с друг. Тя има за цел да подобри комуникацията, да повиши разбирателството в селското стопанство и да насърчи високите стандарти на селскостопанската журналистика сред своите членове.

Асоциации и гилдии на журналисти от 22 европейски страни членуват в ENAJ – 20 от Европейския съюз и 2 от Европейската асоциация за свободна търговия (EFTA). Други шест страни без вътрешни гилдии или асоциации на земеделски журналисти, се ползват със статут на „наблюдател“. Асоциацията на селскостопанските журналисти в България е пълноправен член на ENAJ от 28 януари 2015 г.

По време на всяко от председателствата на Съвета на ЕС страната домакин и ENAJ се стремят да направят разнообразна и силна програма за посещения на ферми и обекти от аграрния сектор, която да е съобразена с различните интереси на членовете на ENAJ. Целта е журналистите да научат повече за специфичните особености на земеделието на страните членки.

Пшеница

„Европейският съюз се нуждае от подкрепата на журналистите, които пишат по земеделски теми. Те са важни източници на информация и ЕС трябва да инвестира повече в комуникацията между политиката и обществото“, подчерта проф. д-р Катарина Зойзер, президент на ENAJ и професор по журналистика в Университета за приложни науки в Бон-Рейн-Сиг, Германия.

Поредно доказателство за начина, по който журналистите от ENAJ си помагат, дойде още в първите дни след обиколката на аграрна България. Медии от Дания започнаха темата с реколтата от зърно, която в тяхната страна се очаква да е с 25% по-ниска заради безпрецедентната суша. Те обмениха с колегите си информация и прогнози за жътвата в България, Италия, Румъния, Словения, Испания, Холандия, Австрия и други страни.

Така членовете на Европейската мрежа на аграрните журналисти получиха обективна представа за зърнената реколта в цяла Европа, а ние имаме и добра новина за България – климатичните катаклизми на малко места са засегнали насажденията с пшеница, ечемик, царевица и слънчоглед и очакванията за реколтата засега са позитивни.

Проф. д-р Катарина Зойзер
Изображение

Проф. д-р Катарина Зойзер: Предизвикателство е ОСП да бъде обяснена на хората

ВИЗИТКА

Проф. д-р Катарина Зойзер е президент на Eвропейската мрежа на селскостопанските журналисти (ENAJ) и професор по журналистика в Университета за приложни науки в Бон-Рейн-Сиг, катедра „Електротехника, машиностроене и техническа журналистика“. Пред Дора Вучкова, член на Асоциацията на селскостопанските журналисти в България (АСЖБ), д-р Зойзер изтъкна колко е важна работата на земеделските журналисти за прозрачността и разбирането на Общата селскостопанска политика на ЕС

– Проф. Зойзер, Вие имате наблюдения как се прилага ОСП в различни европейски държави. Според Вас какви са предизвикателствата пред земеделието в ЕС като цяло?

Заради Брекзит европейските средства за развитие на земеделието ще бъдат по-малко за всички държави и не е ясно колко средства ще достигнат наистина до фермерите. Ако втори стълб на ОСП се разрасне, това ще е за сметка на първи стълб и ще има по-малко средства за фермерите.

Според мен най-голямото предизвикателство по отношение на ОСП е тази политика да бъде обяснена на обществото, което не разбира какви ползи предоставя сектор земеделие. В крайна сметка политиците чуват и се ръководят от желанията на хората и ако обществото не разбира какви услуги предоставя секторът, ще бъде трудно политиката да получи подкрепата на обществото.

– Каква роля на практика играе журналистиката по отношение на постигането на тази цел?

Днес има толкова много лесно достъпна информация в интернет относно земеделието, често пъти невярна. Много хора не разбират ОСП и ЕС се нуждае от подкрепата на журналистите, които пишат по земеделски теми. Те са важни източници на информация. Мисля, че ЕС трябва да инвестира повече в комуникацията между политиката и обществото.

Журналистите са критични и това е важно, за да не бъде представено мнението само на една страна, а да се изгради цялостната картина. Трябва да намерим убедителен модел за развитието на земеделието в ЕС в бъдеще и агрожурналистите са важни в търсенето на такъв модел. Земеделските журналисти трябва да участват в публични дискусии, защото могат да предоставят важна информация, с която други журналисти не винаги разполагат.

– Как гледате на европейския проект като рамка за развитие на земеделието?

За мен ЕС е един проект за устойчиво бъдеще, защото няма друго място на света, където държавите са преживели толкова тежки войни и въпреки това работят заедно. Сега си помагаме, обменяме опит и ако успеем да работим заедно въпреки всички свои различия, ще бъдем наистина добър пример за други региони по света. Европа няма друг избор. Ако не се научим да бъдем силни заедно, ще се разпаднем и ще бъдем слаби.

Германия например е силна страна, но сама Германия е нищо. Разнообразието в ЕС е сила, но не трябва да държим да получим изгода само за себе си, а да намерим начини да постигаме компромиси.

– Какви са впечатленията ви от Световното изложение за храни и селскостопански продукти „Зелена седмица“ в Берлин, на което България бе страна партньор?

Бях много приятно впечатлена от начина, по който България се представи. Вярвам, че българското Председателство на Съвета на Европа ще бъде успешно и пожелавам всичко най-добро на нашите колеги журналисти.

Автор: Дора Вучкова
Публикация за сп. „Агроном“

Estoniya
Изображение

Естония търси промени в селскостопанската политика на ЕС в името на малките ферми

Подобно на всички останали страни членки и Естония очаква сериозни промени в бъдещата Обща европейска селскостопанска политика, които да намалят административните тежести върху фермерите, и да им позволят да са конкурентноспособни на останалите им колеги. В рамките на европейското председателство на страната, на 4 и 5 септември 2017 година в Талин се състоя неофициална среща на министрите на земеделието в Европа.

Домакините представиха своята визия за бъдещето развитие на  европейското земеделие, основано на намаляване на административната тежест, решаване предизвикателствата на пазара, осигуряване на справедливи стандарти на живот и просперитет за фермерите, подпомагане на животновъдните ферми и фокусиране върху  малките ферми. Освен това пред журналисти и гости бяха показани типични естонски храни, като естонските домакини изтъкнаха големите възможности на страната при производството на висококачествена и екологично чиста продукция от плодове.

Ovtse

В  страната към момента има над 16 600 фермери, които обработват 1,03 млн. хектара земи. Делът на животновъдната продукция спрямо зърнопроизводството е 54 към 46%.

40 000 евро за младите фермери в Естония

В Естония определено се забелязва интерес сред младите хора да се занимават със земеделие, споделя 32-годишният Прид, коййто заедно със своето семейство имат малка  овцеферма. Наследил е малката семейна ферма от своя баща, и сега заедно със съпругата си отглеждат около 200  месодайни овце.

Mlad-fermer-Estoniya

Стопанството им е около 50 хектара, като част от пасищата са под аренда. Защитил е проект по местната програма за развитие на селските райони, като 50% от средствата за стопанството са дошли от ЕС. По думите му всеки млад фермер в Естония може да получи до 40 000 евро за старт на малко стопанство. Той е завършил специализирано образование свързано с мениджмънт на овцефермите. Освен от овцете стопанството се издържа и с продажбата на различни вълнени и кожени изделия.

Вино, вдъхновено от историята

Суровия северен климат в Естония не позволява развитието на винопроизводство с мащабите познати в традиционните страни производители още повече че в страната не се отглежда грозде, ето защо произвежданите от Тиина  7 000 литра вино годишно си е крупно количество. „Ако в Естония произвеждаш толкова вино, ти се считаш за голям производител”, споделя Тиина Кулер.

Vino-Estoniya

Малката й винарна, която е първата за производство на вино от горски плодове в Естония е разположена в близост до античния път свързвал Талин и Нарва. Благодарение на съпруга си, който е историк, се впуска в миналото  и разбира, че първите поселения в региона около река Valgeögi, в превод „Бялата река” датират още от края на 13-ти век.

Основната суровина за нейното вино са горските плодове, аронията и ябълките. Почти всичко от прибирането на реколтата през обработката на джибрите бутилирането и поставянето на етикети извършва ръчно в малко цехче, където обработва плодовете. През 2011 година завършва специализирано образование и оттогава е дипломиран сомелиер. Организира курсове и презентации  с дегустация на вина. Не е забравила и първата си професия-журналистиката, като редовно публикува статии за направата на домашни вина. Алкохолното съдържание на нейните вина е около 10%, като ги предлага основно в специализираните магазини на цени между 10 и 20 евро за бутилка.

Aroniya

През последните години в Естония се наблюдава непрекъснато увеличаване на потребителския интерес към виното особено в по-големите градове, където живее население с по-солидни доходи, а на пазара се предлагат голямо разнообразие от марки.. Вносът на вино за последните 10 години се е увеличил от 144 564. хектолитра до 243 361 хектолитра, а годишното потребление на глава от населението се е увеличило двойно- от 7 на 14 литра.

Данни за винената индустрия в Естония

2013/14 2014/15 2015/16
производство 0 0 0
Експорт в хектолитри 40 242 35 464 42 105
Импортв хектолитри 238 856 222 789 243 361
Консумация на глава от населението в литри 14,8 13,9 14,4

Мартин Иванов
журналист на свободна практика,
член на Асоциацията на селскостопанските журналисти в България

Публикацията е осъществена в рамките на пътуване за журналисти от ЕС, организирано от Европейската мрежа на аграрните журналисти (ENAJ).

Ferma Pantalemon1
Изображение

Каква е рецептата за успеха на румънското земеделие

В края на юни благодарение на инициативата на Европейската мрежа на аграрните журналисти (ENAJ) група журналисти от цяла Европа, между които и репортери от Асоциацията на селскостопанските журналисти в България, получихме шанса да се запознаем отвътре с развитието на румънското земеделие – от производство на зърнени и маслодайни култури, на плодове и зеленчуци, до храни и животновъдство.

И понеже за храните на масата ни, продукт на селскостопанска дейност, са необходими не само работна ръка, но и научен потенциал, обиколката ни започна от Университета по агрономия и ветеринарна медицина в Букурещ. Сравненията с което и да са учебно заведение у нас в случая изглеждат неизбежни, защото университетът, освен че се намира в централната част на столицата, е добър пример за това, как се изгражда един модерен кампус от учебни сгради, лаборатории, научни центрове и опитни полета на едно място. Целият комплекс се допълва и от студентските общежития, както се казва на студентите е предоставена възможност да получат всичко на едно, и да мислят единствено как да изграждат своята професионална подготовка.

Аграрен университет

Аграрният университет

В учебното заведение се обучават близо 12 500 студенти в широк спектър от направления – от агрономия и растителна защита, през животновъдни науки и ветеринарна медицина, до биотехнологии и мениджмънт, икономика и инженеринг в развитието на селското стопанство и селските райони. Там бяхме запознати с някои основни факти и тенденции в развитието на румънското земеделие след присъединяването на страната към ЕС.

Малко за земеделието в житницата на Балканите

Страната разполага с 8,3 млн. хектара обработваеми земи. Според данни на румънското аграрно министерство през 2016 година местните фермери са събрали около 8,4 млн. тона пшеница, като средните добиви са достигнали до десет годишен връх от 400 кг/дка. Заради сушата близо 350 ха с царевица са пропаднали през миналата година, като в различните региони загубите са между 30 и 70%.

В резултат на това през 2016 година реколтата в страната е паднала с 5,6% спрямо миналата година-достигайки до 8,87 млн. т. Ето защо през 2017 година се предвижда спад в обработваемите площи с царевица с 4-5%, като стопаните се ориентират към рапица и слънчоглед. Производството на слънчоглед също е отбелязало спад от 1,76 млн. т през 2015 на 1,74 млн. т през 2016 година. Реколтата от рапица е отбелязала 10 годишен връх от 1,26 млн. тона, при средни добиви от 278 кг/дка и засети площи от 455 388 хектара. По данни на статистиката през 2016 година се регистрира увеличение в броя на овцете и козите, и спад в броя на свинете, едрите животни и птиците.

Аналогиите със състоянието на българското селско стопанство доколкото ги има, могат да се търсят в посока фрагментация на стопанствата, липса на достатъчно добра напоителна система, нерешени проблеми със собствеността на земята и използване на стари технологии. Необработваемите площи в страната според статистиката възлизат на 1,3 млн. ха. За разлика от България, където проблемът с обезлюдяването на селата е хроничен, в Румъния над 50% от населението все още живее в селските райони.

Пример за социална отговорност в селските райони

Тъй като земеделието е дейност, концентрирана в селските райони, а вече посочихме, че за разлика от България над 50% от населението в страната живее в селата, нямаше как да не изпитаме възхищение и да не посочим и една компания за пример за социално отговорност в района на Северна Добруджа, където живеят представители на 19 народности, и чийто поминък е свързан с опазването на традиционните вкусове на всеки един от тях.

Румънските домакини не пропуснаха да ни представят компанията Angelo (която също посетихме), специализирана в производството на традиционни хлебни и сладкарски изделия, и даваща възможност за работа на хората от селата край парк Мачин. Собственичката Паула Вайс подкрепя не само служителите си, но и децата им, които са включени в специален състав за местни традиционни песни и танци. Към момента в производството работят 16 души, а други 250 в останалите обекти и магазини, разположени в 6 окръга.

Фермата на д-р Петку

М. Петку

Михай Петку

В близост до столицата Букурещ бе и първата ни спирка една от най известните ферми за крави порода „Холщайн” в Румъния, час от агроиндустриалната компания „Пантелимон” (PANTELIMON AGRICULTURAL AND INDUSTRIAL FACILITY). Посрещна ни д-р Михай Петку, който бърза да се снима с румънските колеги и да ни разкаже повече за фермата. Построена е на мястото на селскостопанското училище в Букурещ, намирало се там до края на миналия век, и може би „учебният процес” тук затова не прекъсва и днес.

В ролята на ученици влизат малки дечица, които в специално обособена част се грижат за козички, съчетавайки играта с удоволствието от грижата за животните в непосредствена близост. Фермата започва работа през далечната 1973 година с 500 крави от породата „Холщайн”, внос от Дания. За времето до 2008 година се оформя като едно от най-елитните места в страната за производството на висококачествени животни от тази порода, и е успяла да продаде над 3 000 крави на различни стопанства в страната.

Ферма Pantalemon

Във ферма „Пантелимон“ малки дечица се грижат за козички, съчетавайки играта с удоволствието от грижата за животните

Днес в нея има над 500 крави с общ млеконадой от над 5 000 тона мляко. Д-р Петку отбягва да даде директен отговор на въпроса ми за това, каква е актуалната изкупна цена на млякото в страната, като казва, че тя е останала непроменена през последните 20 години. Млякото се произвежда съобразно всички стандарти и изисквания на ЕС.

Земеделие с френски привкус

Румъния е известна с топлото си отношение към Франция, а в емисиите по медиите неизменно се следи какво става в страната. Французинът Арно Перейн (Arnaud Perrein) решава да остане в Румъния преди повече от 20 години, като преди това е обиколил цяла Югоизточна Европа в търсене на нов дом. Създава стопанството си край Яломина, като отглежда общо около 4 000 ха площи с зърнени и маслодайни култури, в това число 870 ха пшеница, по 700 ха царевица и соя, 1 000 ха слънчоглед, 230 ха рапица и 300 ха ечемик. Средните добиви през 2016 г.при зърнените култури са между 580кг/дка при пшеницата и 1 400 кг/дка при царевицата, а при маслодайните между 330 и 500 кг/дка.

Арно Перен

Арно Перен

Французинът успява не само да се изгради като престижен земеделски производител, но оглавява и местната браншова организация на производителите на царевица. Към 1 300 хектара от обработваемите му земи се напояват с централни напоителни инсталации. Инвестира в изграждането на модерни зърнохранилища, като разполага 14-клетъчен силоз с капацитет от 12 000 тона царевица. Разработва специална система, позволяваща му да товари бързо зърното на камиони. През миналата година е инвестирал 900 хил. евро в закупуване на специална машина за отводняване на почвата и дренажни тръби.

По отношение на зърнопроизводството използва френско научно ноу-хау, а само за пет години организацията на производителите на царевица се превръща в една от най-влиятелните браншови организации в страната. През миналата година в Букурещ организира първия Европейски конгрес на соргото. Фермата на Арно е пример, за това как се постигат успехи чрез усърдна работа и прилагане на иновации. Така той създава печеливш бизнес с френска изтънченост, съчетавайки западното образование и балканските реалности.

Добре развито зеленчукопроизводство и овощарство край Галац

Дойде време да обърнем внимание с посещение и на двама производители на плодове и зеленчуци в района на Галац. Първата спирка е компанията SIMONGRIG на Петре Григоре Симонгриг, производител на технически култури и зеленчуци. Собственикът ни развежда из големите халета, където са разположени различни пакетажни машини, а полетата със соя и моркови са в непосредствена близост.

SIMONGRIG моркови

Компанията SIMONGRIG на Петре Григоре Симонгриг произвежда и моркови

Технологичният парк впечатлява с голямото разнообразие на техника и прикачен инвентар. Интересен факт е, че производството на различните култури-технически,зърнени и зеленчукови е дизерфицирано. Към момента управляваната от Петре Григоре компания обработва 700 ха земи, като най-голяма икономическа печалба има от зеленчуците. Произвежда картофи, лук,целина, моркови, пащърнак, червено цвекло и др.

Освен соя в стопанството се отглеждат пшеница,ечемик,царевица,слънчоглед, рапица и захарно цвекло. И тук в помощ за постигане на резултатно и интензивно земеделие идват модерните технологии, благодарение на които работната ръка е намалена до минимум. Притежава модерен хладилен склад с капацитет от 2 500 тона зеленчуци и модерно оборудване за опаковане и сортиране, направено по европейски проект през 2008 година. Компанията е притежател и на глобален сертификат, с който се гарантира спазването на най-добрите практики в земеделското производство.

След зеленчуците се разходихме и сред масивите с ябълки и череши на местни производител Богдан Лефтер. Той отглежда насажденията си по биологичен път. Дръвчетата са снабдени с модерна напоителна система, а кампанията по прибиране на отрупаните с гроздове черешови дръвчета бавно започваше. Собственикът се похвали, че в московските магазини килограм череши от неговите градини се продава по 5 долара за килограм. Овошките са разположени на 75 ха.

EUROFRUCT

Ябълковите градини на EUROFRUCT

Богдан Лефтер отглежда още 10 ха лозови масиви и 5 000 кв.м оранжериии за цветя и зеленчуци. Инвестицията е по два европейски проекта и общо възлиза на 1 млн. евро. Освен това техниката е закупил на лизинг. Овошната плантация е създадена още в далечната 2007 година с пари по САПАРД. Най-модерни технологии на отглеждане на плодовете предстои да се внедрят в около 50 ха от овощната градина. Освен череши и ябълки произвежда вишни, кайсии.

Примери за индустриално земеделие

Краи Галац и Браила посетихме и производители на селскостопанска продукция, пример за големи индустриални комплекси. Такива са компаниите Agrimat MATCA и особено AGRICOST. Площите на последната с обем от над 60 хил. ха са разположени на цял остров край Браила. Agrimat е специализирана в дейности в областта на селското стопанство, зооинженерството и лозарство. В нея посетихме животновъдния комплекс, където се отглеждат крави основно оборно.

Агрикост

Масивите на AGRICOST са разположени на остров срещу град Браила

Компанията се е фокусирала върху отглеждането на млечни крави порода „Холщайн”. Фермата е създадена през 1972 г., като още преди промените доставя висококачествен генетичен материал. Общо в нея се отглеждат 1050 глави добитък, от които 600 крави юници. От 2004 година в компанията инвестират в развитието на генетиката с внос на генетичен материал от САЩ и Холандия.

Освен това Agrimat е най-големият производител на зърно в региона на Тулча, а техника от всякакъв калибър видяхме строена като войскова рота пред огромните силози с капацитет от 25 000 тона едновременно, позволяващи приемане на над 1 000 тона зърно дневно. Оборудвани са с лаборатория за анализ на качеството на зърното. Компанията отглежда зърнени и маслодайни култури на площ около 5 000 хектара, като се е фокусирала основно върху рапицата. Представителите и признаха, че са се отказали от производството на соя, тъй като носи високи рискове.

Когато говорим за индустриално производство, не бива да пропускаме и може би най-голямата ферма в Европа AGRICOST, чиито масиви са разположени на остров срещу град Браила. Върху площ от около 60 хил. ха се отглеждат най-важните аграрни култури – пшеница, царевица,соя и слънчоглед, а освен силозите видими отдалеч, компанията разполага и с мощности за балиране и производство на пелети.

Обемът на инвестициите в земеделска техника за 2014 година е впечатляващ -121 млн. евро, а освен това в масивите, които човек не може да обгърне с поглед, се използват 6 напоителни станции с голям капацитет. Посевите се третират с възможно най-модерните средства за растителна защита, като интересен факт е, че например при торенето на пшеницата се използва и вода с цел повишаване съдържанието на протеин. Изпълнителният директор на холдинга Лучиан Буздуган призна пред журналистите, че най-сериозни проблеми има с отводняването на земеделските площи през пролетта, и с напояването през лятото.

За целта са изградени 23 отводнителни станции с 1 386 км отводнителни канали и 10 000 ха затворен дренаж. На полетата се тестват 328 хибриди и продукти. През последната година площите със слънчоглед заемат 6,268 ха, което е 11% от общите обработваеми площи. На други 9,198 ха (17%) се отглежда соя. Площите с царевица заемат 10,019 ха от обработваемите площи или 18%, какъвто е процентът и на площите с ечемик. Най-голям дял от 32% заемат площите с пшеница, които са около 18,029 ха. Средните добиви при пшеницата са от 8 т/ха, ечемик -9 т/ха,слънчоглед – 3,7 т/ха , соя -4 т/ха и царевица – 12 т/ха . През 2016/17 година очакваните добиви от селскостопанска продукция са в размер на 410 000 тона, а през следващата се планира да достигнат до 500 000 тона.

Agricost

AGRICOST е може би най-голямата ферма в Европа

Обрисуваната тук картина на румънското земеделие едва ли може да претендира за пълнота, въпреки че посетените ферми и компании са ситуирани в едни от най-плодородните региони на страната. Въпреки някои проблеми като раздробеността на земята, нерешените въпроси със собствеността, и типично балканската черта – да не искаш да се кооперираш със съседа, нещо за което признаха и в северната ни съседка, земеделието там в някои аспекти може да послужи за пример, как може да изглежда едновременно модерно, иновативно, устойчиво и гарнирано с немалка доза глобално мислене, последното което особено тук май ни липсва най-много, а по-голяма част от фермерите ни не виждат по-далеч от края на нивата.

Освен това прави впечатление, че румънските фермери не са разделени само на зърнопроизводители, животновъди или производители на плодове и зеленчуци, а се опитват да развиват комплексно земеделие, което да им носи по-стабилни доходи от различни видове производства. Примери, от които само можем да научим и взаимстваме като модел на развитие на едно земеделие с балансирано производство на култури, без да се създават изкуствено приоритети, а приоритет да е само стабилното производство, което да носи доходи на производителите и постъпления в хазната.

Мартин Иванов
журналист на свободна практика,
член на Асоциацията на селскостопанските журналисти в България

IMG_7618
Изображение

Маргарита Тодорова отглежда с хъс и енергия овце под селекционен контрол в село Рашково

Китното село Рашково край Ботевград е приютило ферма за отглеждане на овце и кози, която си е поставила нелеката задача да запази автентичната порода овце „Западностаропланинска”. Фермата беше посетена от група журналисти в рамките на пътуване по проекта „За Балкана и хората“, целящо да запознае представителите на медиите с това, какви грижи се полагат за опазването на традиционните български породи.„Отглеждаме около 500 овце майки, 300 кози майки и близо 30 разплодника”, казва Маргарита Тодорова пред журналисти, които посетиха стопанството й в рамките на пътуване по проекта „За Балкана и хората“. То има за цел да ги запознае с грижите, които се полагат за опазването на традиционните български породи.

Маргарита признава не без гордост, че е най-добрата зоотехничка сред агрономите. Занимава се с животновъдство от 12 години насам. Фермата започнала дейността си през 2004 година с близо 150 овце, а към момента близо 70% от животните се намират под селекционен контрол. Селекционната политика се извършва в сътрудничество със специалистите от ИАСРЖ.

Овцете от породата „Западностаропланинска ” се характеризират основно с добрите си месодайни качества, и дават по-малко мляко, а синтетичната популация е с между 80 и 90 литра млеконадой. Овцете от Романовската порода се отглеждат заради плодовитостта им, като 80% от животните раждат по две агнета.

Маргарита Тодорова ферма Рашково

Освен споменатата автохтонна порода, във фермата се отглеждат „Романовска” и синтетична популация, а при козите – „Бяла българска млечна” . „Отглеждаме кози само от две години, и сме се спрели основно на тази порода, тъй като смятаме, че много добре се адаптира за нашите условия. Все пак се намираме на 600 метра надморска височина, и условията не са толкова благоприятни за козите”, продължава Маргарита.

Проблемите за нея са обичайно срещаните в повечето животновъдни ферми, и са свързани с трудното намиране на качествена работна ръка. „Земеделието е труден отрасъл, изискващ заетостта да е 24 часа 365 дни в годината. Хората не искат да се занимават със земеделие”, обяснява фермерката.
Маргарита Тодорова ферма Рашково

Безрезултатни са останали опитите й да намери кадри от специализираното училище в град Мездра, и с тревога признава, че едва преди дни е успяла да окомплектова персонала на фермата. Животните се отглеждат оборно-пасищно, като се изкарват на свежа паша в момента, в който се стопи снега. Пасищата се поддържат и подобряват постоянно.

За подпомагане се заявяват около 2 000 декара наети и собствени пасища. Производството е биологично сертифицирано. Млякото се продава на мандра, а след приключване на договора се преработва в собствена минимандричка, докато животните се реализират основно на вътрешния пазар. Произвеждат за собствени нужди овес, тритикале, царевица и ечемик.

Сред проблемите при отглеждането на животни под селекционен контрол според Маргарита Тодорова е и липсата на достатъчно финансиране. Към момента у нас такова се получава само за овце и кози майки, докато липсва подпомагане за разплодници и шилета. Тодорова даде пример с Румъния, където фермерите се стимулират да отглеждат стада под селекционен контрол дори със субсидии за новородените агнета под една година.

Мартин Иванов
журналист на свободна практика,
член на Асоциацията на селскостопанските журналисти в България

Людмила Господинова, основател и главен редактор на сп. "Агроном"
Изображение

Агро, кино, арт – купон преди Рождество Христово

Купон, както си могат само агрожурналистите, се развихри в ресторант „Гамбринус“ до земеделското министерство в София. Малко преди Рождество Христово. Оказа се, че новинарите от този ресор са така издържливи, както темите, по които пишат. Хляб и вино! Всички дойдоха с грейнали физиономии, философски приемайки яките трусове в медийния сектор и готови за нови победи.

Никой от колегите, въпреки че беше преживял или лична драма, или с професията, не само не си беше позволил да клюмне нос, ами беше тръгнал да доразвива уменията си.

Арт и чужди езици

Установихме, че агросекторът в медиите силно е залитнал по арта и чуждите езици, фотографията и киното. Ами, трябва да оцеляваме, чукнахме чашите за първата наздравица.

Диана Ванчева, Валентина Спасова и Веселина Миланова

Някои не бяха съгласни с децибелите на музиката, но който можеше , викаше! На снимката: Диана Ванчева, Валентина Спасова, Веселина Миланова и Ванчева – младша (отляво надясно)

Всеки ден земята и природата показват, че за да оцелееш, трябва да промениш нещо в себе си, един през друг си заразказвахме кой от какво хоби е бил пленен и как ще го приложи в пряката си работа.

Шведски, бреййй

Първа Надежда Бочева от Инвестор.БГ си призна, че вече разбира шведски, а може и да го говори. Браво, Наде! Тя ни изненада и с хубави снимки, след като заляга дълго над курсовете по фотография.
Маргото Кожухарова от Агро ТВ пък обяви, че новата й любов са конете и че вече близо година е наясно с всички елитни породи. Хм, доста изискано.

Екатерина Терзиева, председател на УС на АСЖБ

За силен силен арт уклон в агроресора споделят Маргарита Кожухарова, Екатерина Терзиева и Надежда Бочева (отляво надясно)

Въобще се оказа, че артът е пуснал дълбоки корени сред земеделските журналисти.

Натюрморт с ананас

Катето Терзиева, собственик на Агроновините, освен по професионалната конна езда, се е запалила и по рисуването и всяка вечер след работа размахва четки и прави натюрморти! Последният бил с ананас и вино! Ей от този ананас се появи идеята за нов проект. Пленер по живопис и фотография за пишещите в агросектора. Който не може, ще прорисува. Ха, така!

АСЖБ, Асоциация на селскостопанските журналисти в България

Някои от жените в Асоциацията на селскостопанските журналисти в България (отдясно наляво) – Людмила Господинова, Надежда Бочева, Екатерина Терзиева, Светлана Трифоновска, Маргарита Кожухарова

Светлана Трифоновска, главен редактор на Агроновините, призна, че е преоткрила любовта си към киното и филмовите сценарий и ходи на курсове. Леле-мале.

Петър Лазов

Петър Лазов кавалерства на Татяна Василева – някога пиар на аграрния министър Венцислав Върбанов, сега председател на Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ)

Но това не е всичко. Маргарита Димитрова от в. „Стопанин” пък е потънала изцяло в декоративно плетиво, редом с дописките.

Мама мия, Неапол

Диана Ванчева от „Български фермер” и Катето Стоилова, главен редактор на Синор.БГ, тръгнали да изучават вкусовете на Неапол. Фурията Ванчева дори излязла от ролята си на кулинарен наблюдател и консуматор и успешно менажирала спасителни дейности на една пицария в Страната на Ботуша по време на проливен дъжд. Мамма мия!

Светлана Трифоновска, главен редактор на електронното издание Агроновините

Светлана Трифоновска, главен редактор на електронното издание Агроновините (в средата), заедно с Елена Иванова от в. „Монитор“, Петър Лазов, ПР на Института по агростратегии и иновации, и Виктор Павлов, мениджър на Нива БГ (отляво надясно)

Италианците били не само сащисани, но и очаровани от такава пъргава българка. А тя за награда им съобщила тайната на шопската салата!

Е, мъжете по правило винаги са по-кротки и докато жените говорят, те похапват сладко. Така и Мартин Радев от пресцентъра на БАБХ. Докато дамите се тръшкаха с новите си увлечения, той изцяло се довери на сетивата си и обяви, че пържолата от ресторанта е брилянтна. Горещо ще препоръчам кухнята на „Гамбринус“, потри ръце с доволна усмивка Мартин. Да, като го знаем какъв буквоед на тема хигиена е, оценката си струва!

Иначе си имаме и бабчета, млади и пъргави. Маргото Димитрова, Весето Миланова от БНР и Лили Мирчева от „Гласът на фермера”. Е първата и последната не дойдоха, поради силна семейна ангажираност.

Нови, нови лица

Но за сметка на това към коледния купон се присъединиха нови колеги. Единият е Петър Лазов, ПР на Института за агростратегии и иновации на Светлана Боянова. Известен още като Петьофи, именно той се впусна във вихъра на организацията с истинска страст на ПР. И успя да събере в един ден на едно място и в един час толкова много народ.

Екатерина Терзиева, която е и председател на Асоциацията на селскостопанските журналисти в България, достойно отчете колегите от Южна България на софийски терен. 

Виктор Павлов, мениджър на Нива БГ, също дойде за първи път и дълго се тюхкаше, че заради работа е пропускал тези веселби. Е, Викторе, и Господ го е казал: шест дена работи, на седмия… нали разбра?…:)

Най-спонтанна от всички беше Людмила Господинова , основател и главен редактор на сп. „Агроном“. Тя дойде, пийна, хапна, смя се от сърце, разцелува всички, дошли и недошли, и си тръгна.

Старата гвардия

За чаша вино намина и Красимира Кунчева, която дълги години работеше в пресцентъра на МЗХ, а сега в Народното събрание, и отлетя по други задачки. Към купона се включи и Христина Богова, която като бивш Протокол номер 1 в МЗХ оцени подобаващо обстановката в „Гамбринус“ като подходяща за случая. С тях дойде да види старите нови колеги от ресора и Татяна Василева, пиар от времето на бившия министър на земеделието Венцислав Върбанов.

На празничната маса бе и Валентина Спасова от Агро ТВ, която цяла България познава от „Бразди“ по БНТ. Тя обаче единствена не бе съгласна с децибелите на музиката, които не позволиха философски разговори. Но, който можеше, викаше!

А, не се съмнявайте, че събитието беше отразявано в детайли и в клюкарника Фейсбук. Вдигаха се наздравици на живо и онлайн с колегите, които не бяха смогнали да дойдат.

Караоке

Кой, познайте, остана до зори на караоке? Елена Иванова от в. „Телеграф” и някои други млади специалисти в ресора. И понеже те са били последни, никой не знае пели ли са, или не са. Но докато бяхме очевидци, това не се случи.

Е, на следващия купон, колеги!
Всички заедно ще пеем!

На водещата снимка – Людмила Господинова : Колеги, обичам ви! 

IMG_8981
Изображение

Комисарят по земеделие Фил Хоган: Достъпът до нови пазари е основен приоритет за мен!

„Фермерите не са рецидивисти, а достойни и трудолюбиви хора, и затова аз предложих нова, по-справедлива система от санкции за грешките, както и системата „жълт картон“

Добре дошли този следобед в Брюксел! Европейските земеделски журналисти са главните проводници на информация за нашите фермери на основните проблеми и тенденции, засягащи храните и селското стопанство в Европа и извън нея. С тези думи комисарят по земеделие Фил Хоуган приветства агрожурналистите от целия Европейски съюз, участващи в традиционната годишна Ag-Press среща, която се проведе в Брюксел. Комисарят Хоуган говори с изключителна топлота и любов за фермерите, за ОСП, за пазарите, опростяването на озеленяването на ОСП. „На фермерите не можем да гледаме като на рецидивисти, които искат да измамят хазната на ЕС, напротив това са достойни и трудолюбиви хора, които изхранват семействата си с достоен труд”, подчерта той. Затова нашата цел е ОСП да се опрости, както и фермерите да бъдат улеснени при подаване на документите за субсидии. Хоуган подчерта, че неговата основна цел е търсенето на нови пазари за продукцията на европейските производители на храни.

Китайският пазар за храни замества руския за ЕС

Комисарят визира положителни новини в търговията. След лек спад през октомври 2015 г., износът на продукти на хранително-вкусовата промишленост в ЕС от ноември 2015 отново се качват и са достигнали 10,9 милиарда €. По този начин се надвишава стойността на предходните години за същия месец с около 500 милиона €. Износът на европейски храни за трети страни се е увеличил с 5,7% в стойност в сравнение със същия предишен период, каза той.

Зеленчуци, цитруси, пшеница и живи животни

Според него експортът към САЩ и Китай, който сега е втората най-важната дестинация за износ на ЕС, като по този начин замества Русия, Саудитска Арабия, Турция и Южна Корея, особено се е увеличил в последните 12 месеца. Най-големите увеличения в месечни стойности са за зеленчуците, цитрусови плодове, пшеницата и за живи животни. От друга страна, месечни стойности на износа слязоха надолу, по-специално за виното и за спиртните напитки. През ноември 2015 г. вносът на храни към ЕС се запазва на 9,5 млрд €, на същото ниво като през октомври 2015 г. Същият е вносът на тропически и други плодове, както и зърнени храни, различни от пшеница, докато този на кюспе и цитрусовите плодове е спаднал. Търговското салдо за всички селскостопански и хранителни продукти от ЕС през ноември 2015 показа излишък в износа на около 1,3 милиарда €. Като се добавят предстоящото възобновяване на американския пазар за ябълки и круши и разширяването на възможностите за европейските износители на ябълки в Индия, може да се каже, че това е положителен старт на годината от страната на експорта. Смятам да продължа да карам в тази посока с „дипломатическа офанзива“ и през 2016 г., обеща Хоуган.

Край на стреса и безпокойството за фермерите

Аз предложих нова, по-справедлива система от санкции за грешките на земеделските производители, както и система „жълт картон“ за първите във времето грешки. И това надявам се, ще сложи край на стреса и безпокойство, които много трудолюбиви селскостопански семейства чувстват при попълване на подробни форми за кандидатстване за субсидии, представи новата идея комисарят по земеделие. Опростяване на ОСП за трудолюбиви фермери в Европа е абсолютен приоритет за мен, още от първият ми работен ден тук. Фермерските семейства на територията на ЕС често се чувстват като „уловени в капан от страна на властите, когато става въпрос за заявления за подпомагане, каза той.

Жълт картон

Хоуган обясни, че именно поради тази причина, той е предложил нова, по-справедлива система от санкции за грешки, както и система „жълт картон“ за първите грешки във времето. Това трябва да се надяваме, че ще сложи край на стреса и безпокойството за хората, които попълват заявленията.

Допълнително опростяване пък ще даде възможност за предварителни проверки на заявления за помощ, които да бъдат извършени от властите преди заявлението да е официално затворено. Така грешките ще бъдат намалени, тъй като земеделските производители ще се съдейства активно техните документи да са точни. По този начин, земеделските производители ще получават само помощта, на която те имат право – нито повече, нито по-малко. Това е честна игра за земеделските производители и също толкова важно, честна игра за данъкоплатците – по-малко грешки се равняват на по-малък риск за правилното финансово управление на ОСП.

Светлана Трифоновска
Пратеник на АСЖБ в Брюксел

IMG_0113-(1)
Изображение

Светлана Боянова откри в Пловдив първия си регионален консултантски център

Бившият заместник-министър на земеделието и храните от първия кабинет на Бойко Борисов Светлана Боянова откри в Пловдив регионален офис. В него ще се предоставят комплексни услуги и консултации в сферата на земеделието, хранително-вкусовата промишленост и селските райони.

„Избрах в Пловдив да бъде първият ми извънстоличен консултантски офис, защото регионът има голям потенциал. Тук са развити всички сектори на земеделието – производството на плодове, зеленчуци, на етерично-маслени и лекарствени култури, преработвателната и консервна промишленост. Тук мога да развия както моята дейност, така и да обърна внимание на големия брой земеделски стопанства в района на Пловдив, Пазарджик, Хасково и Стара Загора“, посочи Светлана Боянова. Тя подчерта, че целта й е да даде комплексна услуга и да помогне за целия бизнес на земеделските стопани. „При нас представителите на агробизнеса ще могат да получат не само компетентна информация по мерките на Програмата за развитие на селските райони и помощ за подготовка на проекти, но и за директните плащания, за акциза, за данъчното облагане и т.н.“, коментира бившият заместник-министър. Тя увери, че амбицията й е да съдейства и за реализацията на продукцията на фермерите.

Светлана Боянова представи своя екип от Института за агростратегии и иновации, както и експертът, който ще работи с клиенти в Пловдив и региона.

Събитието уважиха областният управител на Пловдив Здравко Димитров, почетният консул на Италия Джузепе Ди Франческо, деканът на Агрономическия факултет в Аграрния университет доц. Божин Божинов, официалният представител на веригата от болници и здравни системи „ACIBADEM“ д-р Гюрай Ходжев, известни земеделски производители и представители на бизнеса.

Екатерина Кючукова, говорител на РИОСВ-Пловдив, зам.-председател на УС на Асоциацията на селскостопанските журналисти в България