52698723-4577-422d-818f-b1da637c4a3f
Изображение

Greenaccord, Риети: Безпрецедентно увеличение на въглеродния двуокис за 2014 г.

52698723-4577-422d-818f-b1da637c4a3fСпоред анализа на световни икономисти нова етика на финансиране може да спаси климата на Земята. А тя е чрез финансиране в по-устойчива икономика и премахване на 5.3 трилиона долара субсидиране за изкопаеми горива. За тази цел инвеститорите трябва да бъдат убедени да финансират само устойчиви предприятия. Според тях активното гражданство може да управлява този процес, чрез „гласуване с портфейла.“
Това бе оповостено по време на традиционния дванадесети Greenaccord International Media форум за опазването на природата, който се състоя в италианския град Риети в театър Веспасиан от 18 до 21 ноември. Събитието бе на високо международно ниво, с присъствието на научни светила в областта на климата и екологията, както и 100 журналисти от цял свят. Двама души представляваха Асоциация на селскостопанските журналистите в България /АСЖБ/.

Форумът се състоя няколко дни преди сор21 Париж, а целта е да допринесе за дебата по въпроса за изменението на климата. Организирано е от неправителствената организация Greenaccord, чиято цел е да повиши осведомеността относно опазването на природата.

Форумът бе подкрен Светия престол, министерствата на околната среда и външните работи на Италия и е под патронажа на Президента на Републиката.

Как да се насърчи по-устойчива икономика?

Активиране на данъчните политики, възнаграждение на тези, които имат добродетелно корпоративно поведение, насърчаване на механизмите на „активна гражданска позиция“, обясниха учените. Принципът на фирмата, която максимизира печалбата и, която поставя интересите на акционерите над всичко и всички, трябва да се смени с принципа на социалната и екологична отговорност, според тях.

Светлана Трифоновска, специален пратеник в Риети на Асоциацията на селскостопанските журналисти в България

SAMSUNG CAMERA PICTURES
Изображение

Джеф Верхаарен: Радвам се, че българските агрожурналисти са толкова активни и задружни

Джеф Верхаарен е президент на Европейската мрежа на селскостопанските журналисти от 2011 г. Той е SAMSUNG CAMERA PICTURESот Белгия и е дългогодишен агрожурналист. В България бе за първата си среща с най- младата организация в мрежата „Асоциация на селскостопанските журналисти в България”, която е сформирана тази година с председател Екатерина Терзиева.

– Г-н, Верхаарен, защо сте тук?

В България съм като президент на Европейската мрежа на селскостопанските журналисти, за първата ми среща с най- младата асоциация в мрежата, в която членуват колеги от 22 страни, на българските селскостопански журналисти с председател Екатерина Терзиева, която се създаде по- рано тази година. За това съм особено щастлив да видя толкова ентусиазирани и задружни колеги, защото аз самият съм дългогодишен агрожурналист.

– Какво знаете за българско земеделие, господин Верхаарен?

България е най – известна с розите, розовата вода. Също така, България е водеща в областта на ферментационната индустрия – имам предвид компанията Биовет. Също така, във вашата страна е и белгийската компания Екофос груп с уникални иновации в света на фосфатите, както и с производството им…

– Белгийското земеделие през вашия поглед?

О, Белгия бих казал, че прилича на един град…защото е много малка, и поради тази причина е принудена да развива интензивно земеделие. В страната са развити секторите –плодове и зеленчуци, млечната индустрия, говедовъдството, свиневъдство. Ето по какво Белгия се различава от България, която има развито зърнопроизводство, а в същото време няма така добре развито животновъдство. Да, наистина млечната индустрия вече не е така подкрепена в ЕС, вече важат правилата на свободния пазар, но в крайна сметка, всички сектори на земеделието рано или късно ще станат подвластни на свободния пазар…

– Има ли силни браншови обединения в агросектора в Белгия?

О, да, при нас кооперативите играят много съществена роля, особено когато това се отнася за продажба на агропродукцията. Маркетинговите кооперации са тези, които договорят цените с рителите.

– Вие сте един от журналистите, които много пишат за соята. Какви са основните проблеми?

Соята е изключително важна суровина както за човешката храна, така и за фуражите. Въобще нуждата от протеини за храна на животните е един от първостепенните проблеми в Общността. В момента ЕС е зависима от вноса на соя преди всичко от Аржентина, Бразилия и САЩ и затова ние търсим различни алтернативи на този внос, включително и рециклиране на хранителни отпадъци, които да са източник на протеини за храната на животните. За съжаление соята, която се отглежда в Европа не е достатъчна, като количество и като добиви. Нашата соя не е достатъчно защитена от вноса, и може би предстоят промени в законодателството. По принцип най- гоемите производители на соя са Италия, Хърватия, Сърбия, района на Дунав, на Балканите и затова България би могла да стане сериозен производител на тази толкова важна култура земеделска култура.От друга страна се оказва, че европейската соя не е конкурентна, защото излиза, че е по- евтина тази, която идва през Океана, отколкото тази, която трябва да се транспортира от делтата на Дунав до вътрешността на континента. Ще трябва добре да се помисли и за водния транспорт.

Светлана Трифоновска, зам.-главен редактор на сп. „Агрозона“, член на Асоциацията на селскостопанските журналисти в България

ENAJ
Изображение

АСЖБ бе приета за член на Европейската мрежа на селскостопанските журналисти

ENAJ

АСЖБ бе приета за пълноправен член на ENAJ

Асоциацията на селскостопанските журналисти в България бе приета за пълноправен член на European Network of Agricultural Journalists ENAJ (Европейската мрежа на селскостопанските журналисти) по време на Годишната асамблея на гилдиите и асоциациите под шапката на ENAJ в Брюксел, Белгия.

ENAJ

Асоциацията на селскостопанските журналисти в България бе приета за член на ENAJ

Това стана на 28 януари 2015 г. с единодушно гласуване. АСЖБ бе представлявана на годишната среща в Брюксел от Екатерина Терзиева и Спас Кузов от Управителния съвет на АСЖБ.

В срещата участваха представители на управляващия комитет на ENAJ, на асоциациите и гилдиите на аграрните журналисти от страните в Европа, представители на Дирекция „AGRI“ в Европейската комисия – Джеф Верхаарен (Белгия), председател на ENAJ, Деймиън О’Райли (Ирландия), секретар на ENAJ, Ейдриън Бел (Великобритания), експерт комуникации в ENAJ.

ENAJВ годишната асамблея участваха още Татяна Коп (Словения), Ерик Масен (Франция), Катарина Зойзар (Германия), Ханс Сиймес (Холандия), Гудрун Андреасон (Дания), Хесус Лопез (Испания), Горан Бейнрауч (Хърватия), Ливиу Гордеа (Румъния), Улрика Холмстром (DG Agri) и журналисти от Чехия, Швейцария, Белгия, Холандия, Италия, Испания, Норвегия, Словения, Швеция, Гърция, Австрия, Германия, Унгария, Ирландия.

ENAJ

Част от управляващия комитет на ENAJ, начело с председателя Джеф Верхаарен (в средата)

По време на годишната асамблея на ENAJ, заедно с България за член на Европейската мрежа на селскостопанските журналисти бе приета и Швейцария.